Определение № 44 от 30.03.2010 г. на ВКС по н. д. № 175/2010 г.

Производството е по чл. 351 ал. 5 от НПК и е образувано по жалба на частната обвинителна И. Д. Д. против ОПРЕДЕЛЕНИЕ от 29.01.2010 г. на съдия от Варненския окръжен съд по ВНОХД № 1019/2009 г., с което е била върната касационната й жалба против постановеното по делото въззивно решение № 343/03.12.2009 г. за потвърждаване на присъда № 386/12.06.2009 г. по НОХД № 3316/2007 г. на Варненския районен съд. В жалбата се поддържа, че съдебният акт, срещу който жалбоподателката е подала жалба, подлежи на касационна проверка съгласно чл. 346 от НПК и страда от пороци, които трябва да бъдат отстранени. Претендира се отмяна на определението и разглеждане на касационната жалба. Прокурорът от ВКП изразява писмено становище за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата и материалите по делото, намери следното: Жалбата е неоснователна. С въззивното решение на окръжния съд, срещу което е депозирана касационната жалба, е била потвърдена първоинстанционната присъда, постановена от Варненския РС. Този съдебен акт, постановен от окръжния съд като въззивна инстанция с оглед своя вид и предмет не се обхваща от подлежащите на касационна проверка актове, предвидени в чл. 346 от НПК. Поначало актовете на окръжните съдилища, постановени като въззивна инстанция не могат да бъдат обжалвани по касационен ред. Единственото изключение, предвидено в чл. 346 т. 2 от НПК, касае новите присъди на окръжните съдилища или съгласно т. 4 техни решения или определения, постановени за първи път във въззивното производство, с които се прекратява, спира или прегражда пътя на наказателното производство. Настоящият случай не попада в нито една от посочените категории, поради което и с основание подадената касационна жалба е била върната по реда на чл. 351 ал. 4, т. 3 от НПК. Въззивното решение не може да бъде прието за акт по чл. 346 т.4 от НПК, както се твърди в жалбата, тъй като то не е постановено за първи път във въззивната инстанция с цел да „прегради” пътя на наказателното производство. Напротив, същото е имало за свой предмет произнасянето по жалбата на ч. обв. Д. срещу първоинстанционната присъда. По този начин с решението е даден отговор по същество на доводите й, като не е преграден пътя на наказателното производство, а е сложен негов законосъобразен край предвид законодателната логика на чл. 346 от НПК. Предвид гореизложеното и на основание чл. 351 ал. 5 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение