Определение № 8702 от 18.09.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9571/2024 г.

Производството е по реда на чл. 248 ГПК във връзка с § 40 от ПЗР на ЗИДАПК (ДВ бр. 63/2025 г. в сила от 05.08.2025 г.). Образувано е по молба на „ТТ- Консултинг“ ЕООД, гр. София, чрез адв. А. Георгиев за изменение на решение № 4684/07.05.2025 г. на Върховния административен съд, постановено по адм. дело № 9571/2024 г. на основание чл. 248, ал. 1 ГПК. В молбата е посочено, че при постановяване на решението и определяне на разноските съгласно чл. 161, ал. 1 ДОПК съдът не се е произнесъл по отношение на направените пред първоинстанционния съд разноски в размер на 9 026.30 лева и в този смисъл претендира присъждането им. Ответникът – директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“, град София не е изразил становище в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК. Върховният административен съд, първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Молбата за изменение на решението в частта за разноските на основание чл. 248, ал.1 ГПК е процесуално допустима, като подадена от страна по делото, в предвидения от закона едномесечен срок от постановяване на съдебното решение, което е необжалваемо съгласно чл. 223 АПК и при представен от страната списък на разноските по чл. 80, ал.1 ГПК (т. 9 от тълкувателно решение №6/06.11.2013 г. на ВКС по т.д. № 6/2012 г.). Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С решение № 4684/07.05.2025 г. на Върховния административен съд, постановено по адм. дело № 9571/2024 г. Върховният административен съд е отменил решение № 14072/07.08.2024 г. на Административен съд – София град, постановено по адм. дело № 1264/2024 г. в частта, в която е отхвърлена жалбата на „ТТ- Консултинг“ ЕООД, гр. София против ревизионен акт № Р-22221523001440- 091- 001/11.10.2023г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – София относно извършеното увеличение на финансовия резултат за 2019 г. с разходи в размер на 8 240 лева по фактура, издадена от „Страйт – МВ“ ЕООД и установените задължения за 2019 г. за дължим корпоративен данък за довнасяне за разликата над 2 801.61 лева до 3 625.61 лева и лихви за разликата над 977.35 лева до 1 264.81 лева и относно извършеното увеличение на финансовия резултат за 2021 г. с разходи в размер на 18 005.52 лева по фактури, издадени от „Ривенда“ ЕООД и установените задължения за 2021 г. за дължим корпоративен данък за довнасяне за разликата над 2028.04 лева до 3 828.59 лева и лихви за разликата над 296.25 лева до 559.26 лева и е отменил оспорения ревизионен акт в посочената част. В останалата обжалвана част решението е оставено в сила. С оглед изхода от спора на Национална агенция за приходите е присъдена сумата 1835.37 лева разноски за касационното производство. На „ТТ- Консултинг“ ЕООД са присъдени разноски за първата инстанция в размер на 387.50 лева съобразно материалния интерес от 3 175.02 лева, за който се уважава касационната му жалба. За касационното производство дружеството е направило разноски в общ размер на 5 369 лева за държавна такса и адвокатска защита. С оглед изхода от спора за тази инстанция са присъдени разноски в размер на 4 142.57 лева, съобразно материалния интерес 77 253.52 лева, за който ревизионният акт се отменя или общо за двете съдебни инстанции – 4 530.07 лева. Неоснователни са доводите на молителя, че при определяне размера на дължимите разноски касационната инстанция е пропуснала да се произнесе по разноските, направени пред първоинстанционния съд. Решението на административния съд, в частта, в която в полза на „ТТ- Консултинг“ ЕООД са присъдени разноски в размер на 9 026.30 лева е оставено в сила. Така присъдената сума не следва да се присъжда повторно с решението на касационната инстанция. Присъдените с решение № 4684/07.05.2025 г. на Върховния административен съд, постановено по адм. дело № 9571/2024 г. разноски за първоинстанционното производство в размер на 387.50 лева са само върху материалния интерес, за който е уважена касационната жалба на дружеството в размер на 3 175.02 лева. По този начин за първата инстанция са присъдени разноски в общ размер на 9 413.80 лева, както претендира и молителят. По тези съображения молбата за изменение на решението в частта на присъдените разноски се явява неоснователна и следва да се отхвърли. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,