Определение № 376 от 24.10.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4633/2018 г.

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК. Подадена е молба от А. К. Д., с адрес в [населено място], представляван от адв. М. А., с искане да се допълни определение № 522 от 14 юни 2019 г., постановено по настоящото дело, в частта за разноските, като на молителя се присъди сумата по представен договор за правна помощ. С посоченото определение съдът в настоящия си състав не допусна касационното обжалване на решение № 5211 от 21 юли 2018 г., постановено по гр.д. № 5253/2017 г. по описа на Софийския градски съд. В отговора на касационната жалба е направено искане за присъждане на сторените за касационното производство разноски и представен договор за правна защита и съдействие. В определението на съдебния състав по чл. 288 ГПК липсва произнасяне по това искане. К. съд приема, че подадената молба е недопустима. Искането по чл. 248, ал. 1 ГПК е подадено чрез районния съд в [населено място] на 12 септември 2019 г., а определението на ВКС по чл. 288 ГПК е от 14 юни 2019 г. Това определение е необжалваемо. В разясненията, дадени от ВКС в т. 14 от ТР № 6/2012 г., ОСГТК, се приема, че началният момент, от който започва да тече срока по чл. 248, ал. 1 ГПК за подаване на молба за допълване или изменение на решението в частта за разноските и по отношение на страната, която няма интерес да го обжалва, тече от уведомяването й за решението, ако същото е обжалваемо. Посочено е още, че съдебният акт, който не подлежи на обжалване, не се съобщава на страните, поради което те сами следва да се погрижат, за да узнаят съдържанието му. При това положение, тъй като съдебният акт, чието допълване се иска в настоящото производство, не подлежи на обжалване и страната е следвало да се погрижи да узнае съдържанието му, молбата за допълване на определението в частта му за разноските е следвало да постъпи в съда най-късно на 15 юли 2019 г. (14 юли 2019 г. е неприсъствен ден – чл. 60, ал. 6, вр. ал. 3 ГПК). Следователно молителят е пропуснал този срок, поради което молбата му се оставя без разглеждане. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о.,