Решение № 224 от 14.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 128/2009 г.

Производството е по чл.274, ал.1, т.1 и ал.2, предл.първо от ГПК/ДВ, бр.59 от 20.07.2007 год./ във връзка с чл.100, ал.2 ГПК/отм./. Образувано е по частна жалба на Х. Г. Я. и Н. Г. Я., и двамата от гр. А., срещу определение № 179 от 20.01.2009 год. по в.гр.дело № 1256/2008 год. на Пловдивския окръжен съд, ХІV-ти граждански състав, с което е върната исковата молба, обезсилени са решение № 143 от 06.12.2007 год. и допълнителното решение от 14.03.2008 год. по гр.дело № 634/2006 год. на А. районен съд и е прекратено производството по делото. Поддържа се, че с молба от 19.01.2009 год. частните жалбоподатели отстранили нередовностите на исковата молба, констатирани от въззивния съд с разпореждането от 10.01.2009 год. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и подлежи на разглеждане, като преди да се произнесе, взе предвид следното: С определение № 3* от 22.12.2008 год. Пловдивският окръжен съд, ХІV-ти граждански състав отменил протоколното определение от 25.11.2008 год., с което е даден ход по същество на в.гр.дело № 1256/2008 год., оставил без движение исковата молба и указал на ищците/сега частни жалбоподатели/ в седмодневен срок от получаване на съобщението да отстранят констатираните нередовности. С разпореждане от 10.01.2009 год. въззивният съд приел, че с молба вх. № 349 от 09.01.2009 год. Х. и Н. Я. не са отстранили нередовностите, посочени с определението от 22.12.2008 год. и отново оставил исковата молба без движение с указание в 7-дневен срок от съобщението да бъдат отстранени конкретните нередовности, с предупреждение, че при неизпълнение, следва връщане на исковата молба. С обжалваното определение, постановено в закрито заседание, въззивният съд приел, че не са отстранени конкретно посочените нередовности, нито с молбата от 09.01.2009 год., нито с тази от 19.01.2009 год., поради което на основание чл.100, ал.2 ГПК/отм./ постановил връщане на исковата молба, обезсилил решение № 143 от 06.12.2007 год. и допълнителното решение от 14.03.2008 год. по гр.дело № 634/2006 год. на А. районен съд и прекратил производството по делото. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че обжалваното определение е процесуално недопустимо и следва да бъде обезсилено, а делото да се върне на въззивния съд, който да насрочи открито заседание с призоваване на страните, след което да се произнесе по допустимостта на исковото производство с решение. Когато констатира, че в дадения му срок ищецът не е отстранил нередовността на исковата молба, въззивният съд освен прекратяване на производството, обезсилва и първоинстанционното решение, като постановено по ненадлежно предявен иск. Актът, с който въззивният съд се произнася по последиците от неизпълнение указанията му за отстраняване на нередовностите на исковата молба е решение, защото засяга решението на първата инстанция и не се изчерпва с прекратяване на производството. Въззивният съд се произнася по основателността на подадената жалба срещу първоинстанционното решение, поради което актът му по допустимостта на производството следва да бъде решение, а не определение /срвн. т.8 от тълк.решение № 2 от 02.07.2004 год. по тълк.гр.дело № 2/2004 год. на ОСГК на ВКС/. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.