Определение № 336 от 23.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1126/2014 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 от ГПК. Образувано е по частна жалба от [община] срещу определение № 177 от 06.02.2014 г. по в. гр. д. № 33/2014 г. на Смолянски окръжен съд, ГО, с което е върната на основание чл. 262, ал. 2, т. 2 във вр. чл. 261, т. 4 ГПК подадената от дружеството въззивна жалба срещу решение № 164 от 15.11.2013 г. по гр. д. № 105/2013 г. на Районен съд [населено място]. Частният жалбоподател счита, че обжалваното определение е неправилно, като в тази насока е изложил и съображения. Моли да бъде отменен атакуваният съдебен акт, ведно с произтичащите от това правни последици. Ответникът [фирма], [населено място] не представя становище в законоустановения едноседмичен срок. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна, по следните съображения: [община] е подала въззивна жалба срещу решение № 164 от 15.11.2013 г. по гр. д. № 105/2013 г. на Районен съд [населено място]. Първоинстанционният Мадански районен съд е констатирал, че към жалбата не е представен документ за внесена държавна такса, съгласно чл. 261, т. 4 ГПК, поради което с разпореждане № 579 от 13.12.2013 г. е оставил същата без движение с указания да се внесе по сметка на ОС Смолян сумата от 45 лв. и да представи вносна бележка. [община] е представила вносна бележка за внесена по сметка на СмОС сумата от 45 лв. държавна такса. Въззивният съд е извършил и той проверка на постъпилата въззивна жалба и е констатирал, че не е внесена държавна такса в пълен размер, поради което с разпореждане № 79/23.01.2014 г. е указал на въззивника да довнесе още 59,67 лв. държавна такса по сметка на Смолянски окръжен съд, като при неизпълнение на указанията го е предупредил за неблагоприятните последици. Съобщението с указанията е връчено на 28.01.2014 г. на процесуалния представител на жалбоподателя. Като е констатирал, че до изтичане на едноседмичния срок за изпълнение, същите не са били отстранени, съдът на основание чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК е върнал жалбата. Определението е правилно. Не се оспорва, че дължимата държавна такса не е внесена в пълен размер. Неоснователно е единственото твърдение на жалбоподателя, че въззивният съд неправилно е върнал жалбата, поради неотстранени нередовности, след като първоинстанционният съд веднъж е дал указания и същите са били изпълнени. Въззивният съд също преценява допустимостта и редовността на жалбата и при констатирани нередовности указва на жалбоподателя да ги отстрани в срок. Правилно съдът е определил, че държавната такса не е внесена в пълнен размер и е указал да се довнесат още 59,67 лв. държавна такса. В законоустановения едноседмичен срок жалбоподателя не е изпълнил указанията на съда. Невнасянето на държавна такса представлява нередовност на въззвината жалба, която не е отстранена в указания срок, поради което определението за връщането й, съгласно чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК, е правилно и следва да се потвърди. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение