Определение № 110 от 22.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1015/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от З. К. С. срещу разпореждане № 765 от 02.03.2022г., постановено по ч. гр. д. № 517/2022г. на Софийски апелативен съд. С това разпореждане е върната подадена от З. К. С. частна касационна жалба, против постановеното по делото на САС определение №548 от 24.02.2022г. С последното, по реда на чл.274, ал.2 ГПК, САС е потвърдил определение № 959 от 07.02.2022г., постановено по в.ч.гр.д.№ 8756/2021г. на СГС, с което е оставена без разглеждане частната жалба на С. с вх.№25100066 от 11.06.2021г. против разпореждане №20131710 от 03.06.2021г. по гр.д.№2668/2021г. на СРС, с което е отказан достъп на С. до електронни съдебни дела и електронни съобщения в ЕПЕП. За да постанови връщане на частната жалба, САС е приел, че постановеното от него определение по реда на чл.274, ал.2 ГПК не подлежи на касационно обжалване. В частната жалба се поддържат доводи за неправилност на обжалваното разпореждане. По съображения в жалбата се иска отмяна на атакувания съдебен акт. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, трето отделение, за да се произнесе по частната жалба, съобрази следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК разпореждане, при спазване на едноседмичния преклузивен срок. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Съображенията за това са следните. Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК (ДВ, бр. 86 от 2017 г.), когато са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал.2 ГПК, на обжалване с частна касационна жалба подлежат: 1. определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частните жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и 2. определения, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие. Софийският апелативен съд е постановил определение №548 от 24.02.2022г., упражнявайки компетентност от чл. 274, ал. 2, изр. 1, пр. 2, вр. чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Цитираната разпоредба и предвиденото в чл. 279 ГПК поставя в подсъдност на съответния апелативен съд определенията, с които въззивен съд е преградил по- нататъшното развитие на производството. Упражнявайки компетентността от чл. 274, ал. 2, изр. 1, in fine ГПК, съответният апелативен съд не действа като въззивна, а като контролно- отменителна инстанция и проверява валидността, допустимостта и правилността на определението, постановено от въззивния съд, в случая - от Софийски градски съд. Самият законодател с изменението на чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК (ДВ бр. 50/2015 г.) възложи на апелативните съдилища компетентност, която преди принадлежеше на Върховния касационен съд. Определението, с което съответният апелативен съд потвърждава въззивно определение, с което е оставена без разглеждане жалба срещу определение/разпореждане по чл.274, ал.1, т.2 ГПК, каквото е разпореждането за отказ да се предостави достъп до електронни съдебни дела и електронни съобщения в ЕПЕП, е окончателно и не подлежи на касационен контрол от ВКС – последният по разпореждане на закона е осъществен от апелативният съд. В този смисъл - Тълкувателно решение № 5/12.07.2018 г. по тълк. дело № 5/2015 г. на ОСГТК на ВКС. Предвид това правилно и законосъобразно с обжалваното разпореждане № 765 от 02.03.2022г., постановено по ч. гр. д. № 517/2022г. на Софийски апелативен съд, е върната подадената от З. К. С. частна касационна жалба, против постановеното по делото на САС определение №548 от 24.02.2022г. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение