Определение № 123 от 21.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1659/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба с вх.№2214/11.03.2020г., подадена от И. П. П. и Д. Л. П., чрез процесуалния им представител адв.М. Т., срещу решение №30, постановено на 17.01.2020г. от Софийски окръжен съд, ГО, втори въззивен състав по в.гр.д.№415/2019г., потвърждаващо решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен предявеният от И. П. П. и Д. Л. П. срещу Т. Ц. И. и И. П. И. по реда на чл.108 ЗС иск за признаване за установено правото им на собственост на основание договор за покупко-продажба на наследство от 09.03.2016г. на 1/2 ид. част от недвижим имот, находящ се в [населено място], [община], представляващ УПИ с площ от 550 кв.м., който по регулационния план на селото, утвърден със заповед №0-197/1968г. и изменен със заповед №27/1992г. съставлява имот пл.№...... в кв...., заедно с построената в имота масивна жилищна сграда със застроена площ 25кв.м. и за предаване на владението, както и искане за отмяна на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №..., т...., рег.№.... дело №.../2016г. на нотариус С.А. с район на действие РС-Е. П. по реда на чл.537, ал.2 ГПК. Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК, т.е. е процесуално допустима. Според настоящия състав касационното производство следва да бъде спряно до приключване на производството по т.д.№3/2020г. на ОСГК на ВКС, като съображенията за това са следните: И. П. П. и Д. Л. П. са предявили срещу Т. Ц. И. и И. П. И. иск за признаване правото на собственост и предаване на владението върху Ѕ ид.част от недвижим имот, находящ се в [населено място], [община], съставляващ УПИ с площ от 550 кв.м., имот пл.№......... в кв.... по плана на селото от 1992г., заедно с построената в имота масивна жилищна сграда на един етаж, както и искане за отмяна на нотариален акт по реда на чл.537, ал.2 ГПК, с твърдението, че са придобили правото на собственост въз основа на договор за продажба на наследството, останало след смъртта на Ц. Й. И., сключен на 09.03.2016г. с Т. Ц. И.. В исковата молба се съдържа твърдение, че правото на собственост е придобито от И. К. И. и Ц. Й. И., родители на Т. Ц. И., като след смъртта на своята майка И. К. И., Т. Ц. И. е придобила правото на собственост върху идеална част от имота по наследство, а след смъртта на своя баща Ц. Й. И. придобила по наследство и правото на собственост върху останалите идеални части от имота. Твърди се също така, че на 06.12.2016г. Т. Ц. И. е прехвърлила имота на сина си И. П. И., също ответник по делото. Поддържа се следователно, че към момента на предявяване на ревадникационния иск процесният имот е съсобствен между част от страните. С разпореждане от 26.06.2020г. на Председателя на ВКС е образувано тълкувателно дело №3/2020г. по описа на ВКС, ГК по въпроса по предявен по реда на чл.108 ЗС иск от съсобственик на недвижим имот следва ли съдът да осъди другия съсобственик да предаде владението върху идеална част от имота? Въпросът, по който ОСГК на ВКС следва да се произнесе по т.д.№3/2020г. е от значение за спора по настоящето дело, поради което производството следва да бъде спряно. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение