Определение № 95 от 10.03.2022 г. на ВКС по т. д. № 454/2022 г.

Производството е по чл. 309, ал. 1, вр. чл. 282 ГПК. Образувано е по молба на К. В. Дайлиева за спиране изпълнението на влязло в сила решение № 265 655/08.09.2021 г. по гр. д. № 8216/2018 г. на Софийски градски съд, с което на основание чл. 430, ал. 1 ТЗ молителката е осъдена да заплати на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД сума в размер на 94 519, 63 швейцарски франка, представляващи част от дължима главница по договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 40738/24.09.2008 г. Искането, основано на чл. 309 ГПК, е във връзка с подадена молба вх. № 1584/22.02.2022 г. за отмяна на описаното по – горе решение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, за да се произнесе по искането с правно основание чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК, съобрази следното: Съгласно чл. 309, ал. 1, изр. 1 ГПК подаването на молба за отмяна не спира изпълнението на решението. То може да бъде спряно от съда по искане на страната при условията на чл. 282, ал. 2 - 6 ГПК - след представяне на надлежно обезпечение. С разпореждане от 23.02.2022 г. на молителката е указано да внесе обезпечение в размер на 177 976, 68 лева, както и държавна такса за подадената молба по чл. 303 ГПК, съответно да посочи на коя дата й е станало известно постановеното от СГС решение № 265 655/08.09.2021 г. по гр. д. № 8216/2018 г. С молба от 09.03.2022 г. К. Дайлиева е заявила, че е узнала за решението на 10.12.2021 г., когато на електронната си поща е получила покана за доброволно изпълнение от ЧСИ рег. № 838 по изп. дело № 20218380413662, факт който се установява и от представеното удостоверение изх. № 10 380/15.02.2022 г. /лист 7 от делото/. Заявила е, че се намира в тежко материално състояние и не разполага с финансови средства, за да плати дължимата държавна такса в размер на 5 409, 83 лв. и исканото обезпечение. Формирала е искане за освобождаване от заплащането им по реда на чл. 83, ал. 2 ГПК, евентуално за удължаване на срока за представянето им. С оглед посочените по - горе обстоятелства, молбата по чл. 303 ГПК, подадена от К. Дейлиева, следва да бъде счетена за редовна. Тя е обоснована с наличие на предпоставките по т. 4, т. 5 и т. 6 на чл. 303 ГПК. Аргументирана е с твърдения, че постановеното от СГС и влязло в сила решение № 265 655/08.09.2021 г. по гр. д. № 8216/2018 г. противоречи на решение № 8671/18.12.2019 г. по гр. д. № 12 695/2016 г. на СГС, частично потвърдено от Апелативен съд София с решение № 10 481/22.07.2021 г. по в. гр. д. № 1727/2020 г., последното обжалвано пред ВКС. С цитирания първоинстанционен съдебен акт са разгледани предявени от К. Дейлиева искове по чл. 26, ал. 1, пр. I ЗЗД като противоречащи на чл. 143, т. 10 от Закон за защита на потребителите клаузите на чл. 3, ал. 1, чл. 3, ал. 5, чл. 6, ал. 2, чл. 7, ал. 2, чл. 12, ал. 1, чл. 23, ал. 1 и чл. 23, ал. 2 от договор за банков кредит № HL 40738/24.09.2008 г. /послужил като основание за постановяване на влязлото в сила осъдително решение № 265 655/08.09.2021 г. по гр. д. № 8216/2018 г. на СГС/, както и иск по чл. 55, ал. 1, пр. I ЗЗД за връщане на недължимо платени суми поради недействителност на атакуваните клаузи. Наред с това, в молбата за отмяна са изложени твърдения, че К. Дайлиева е била лишена от възможността да участва в производството по гр. д. № 8216/2018 г., тъй като от около 10 години живее и работи във Великобритания, за което е уведомила банката, но по делото е била призована от стар свой адрес в България. Поради допуснати нарушения от страна на съда, молителката е била представлявана от особен представител, който не е предоставил защита в пълен обем и не е оспорил действителността на клаузи от договора за банков кредит, съответно не е обжалвал решението. От представените по делото доказателства се установява, че решение № 265 655/08.09.2021 г. по гр. д. № 8216/2018 г. действително не е било обжалвано, съответно въз основа на него е бил издаден изпълнителен лист, който е дал основание за завеждане на изпълнително дело № 20218380413662 на ЧСИ рег. № 838. По същото дело е предприето изпълнение по отношение на единствения на молителката недвижим имот, ипотекиран в полза на банката по описания по – горе договор за кредит HL 40738/24.09.2008 г. При установените по – горе факти може да бъде направен извод, че единствената пречка за прилагане на чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК е липсата на внесена гаранция в указания на молителката размер от 177 976, 68 лв. В същото време следва да се има предвид постановеното на 18.06.2021 г. определение № 60 007/18.06.2021 г. по т. д. № 871/2021 г. на I ТО, ВКС, с което е прието, че разпоредбата на чл. 282, ал. 2 ГПК не съответства на Директива 93/13/ЕИО относно неравноправните клаузи в потребителските договори в частта, предвиждаща, че по искане за спиране на невлязло в сила осъдително въззивно решение молителят потребител следва задължително да предостави обезпечение в размер на присъдената сума, когато вземането е основано на клауза от потребителски договор, която следва да бъде проверена за евентуално неравноправния й характер от ВКС. В определението е посочено, че тази част от разпоредбата не следва да се прилага и искането за спиране трябва да се разгледа съобразно дадените от СЕС тълкувания на Директива 93/13/ЕИО. Настоящият състав изцяло споделя сочената практика, която следва да намери приложение и в настоящата хипотеза, доколкото разпоредбата на чл. 309 ГПК препраща към чл. 282, ал. 2 - 6 ГПК. В конкретния случай искането на К. В. Дайлиева е за отмяна на осъдително решение, постановено по спор, в който молителката твърди, че не е имала възможност да заяви защитни възраженя относно неравноправността на част от клаузите, включени в договор за кредит HL 40738/24.09.2008 г. В същото време с невлязло в сила решение са уважени нейни искове за установяване на тази неравноправност, съответно са уважени твърденията й за нищожност на част от клаузите на същия договор за кредит. Това сочи, че вземането на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, предмет на влязлото в сила осъдително решение, с висока степен на вероятност е основано на неравноправни клаузи. На следващо място, следва да бъде съобразено, че изпълнението на влязлото в сила решение е насочено към единствения жилищен имот на молителката, видно от представената по настоящото дело справка от Имотен регистър /л.10 – л.13/, който е ипотекиран в полза на банката като обезпечение на отпуснатия кредит. В случай, че молбата за отмяна не бъде уважена, то с исканата от Дайлиева обезпечителна мярка няма да бъдат накърнени права на кредитора. Обратно, ако тази мярка не бъде допусната, то молителката ще бъде възпрепятствана да се защити ефективно срещу уговорените в нейна вреда неравноправни клаузи от договора за кредит № HL 40738/24.09.2008 г. По изложените съображения настоящият състав на съда счита, че са налице условията по чл. 309 ГТПК, вр. с чл. 282, ал. 2 ГПК за уважаване на подадената от К. Дайлиева молба. При този извод безпредметно е обсъждането на молбата по чл. 83, ал. 2 ГПК. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия