Определение № 499 от 16.11.2016 г. на ВКС по т. д. № 1370/2016 г.

Производство по чл.284, ал.3 ГПК. Образувано по частна жалба на Ц. И. Д. срещу определение № 3583/11.12.2015г., постановено по в.гр.дело № 1376/2015г. на Софийски апелативен съд, гражданска колегия, десети състав, с което е оставена без уважение молбата му по чл.248, ал.1 ГПК за изменение на решение №1534/10.07. 2015г., постановено по в.гр.дело № 1376/2015 г. на САС, в частта за разноските. В частната жалба се навеждат доводи за недопустимост на определението, както и за неправилност. Недопустимостта е обосновава с факта, че в диспозитива на определението си САС е посочил, че предмет на молбата по чл.248, ал.1 ГПК е решение № 18371 от 28.11.2014г., постановено по гр.д. № 12390/2011г. на СГС, Іг.о.-21 състав. К. И. К., И. П. К., Н. П. К. и Застрахователно дружество [фирма] не вземат становище по частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: При постановяване на определение № 3583/11.12.2015г. по гр.д. №1376/2015., САС е приел, че е сезиран от Ц. Д., трето лице помагач и ответник по обратен иск, с молба по чл.248, ал.1 ГПК за изменение на решението от 10.07.2015г. в частта за разноските. Това е решението, постановено от въззивния съд, сезиран с жалби от Застрахователно дружество [фирма] и Ц. Д.. С обжалваното определение, САС е оставил без уважение молбата по чл.248, ал.1 от ГПК подадена от Ц. И. Д. за изменение на „ решение №18731 от 28.11.2014г., постановено по гр.д. № 12390/2011г. „ по описа на СГС, т.е. допусната е очевидна фактическа грешка относно обжалваното пред въззивния съд решение, което ще следва да бъде отстранена в производство по чл.247, ал.1 ГПК. Водим от изложеното ВКС, Търговско отделение, първо отделение в настоящия си състав