Определение № 208 от 28.11.2022 г. на ВКС по н. д. № 900/2022 г.

Производството е с правно основание чл. 43, т.2 от НПК. Образувано е съдебно производство – ЧНД № 307/2022г. по описа на Разградски окръжен съд по подадена жалба от Ю. Й. срещу определение № 184/20.09.2022г. по ЧНД № 534/2022г. на Разградски районен съд. С определение № 193/10.11.2022г. по цитираното дело на Окръжен съд – Разград съдебното производство е прекратено, а делото е изпратено на ВКС за определяне на друг, равен по степен съд, който да разгледа жалбата. Направено е позоваване на чл.43, т.2 от НПК, като е прието, че Ю. Й., жалбоподател, е (длъжност) към ОДМВР – Разград. Прокурорът от ВКП е приел, че становището на въззивния съд за правилно - че следвало да се приложи разпоредбата на чл.43, т.2 от НПК, като се определи друг, еднакъв по степен съд, който да разгледа жалбата на Ю. Й.. Съставът на ВКС счете, че искането на състава на Окръжен съд – Разград не е основателно. В чл.43, т.2 от НПК са визирани категориите длъжностни лица, които изискват делото да се разгледа в друг съдебен район. Жалбоподателят не притежава такова качество, а разширителното тълкуване на процесуалните норми в случая е произволно и не е допустимо, поради изчерпателния характер на законовото изброяване. Становището на прокурора се основава на същия принцип и не може да бъде възприето. Освен това не може да бъде предварително определено какво ще бъде становището на въззивната инстанция, за да се вземе отношение към настоящия момент, и дали един и същи състав ще разглежда жалбата и евентуално бъдещите такива на Ю. Й.. Водим от горното и на основание чл. 43, т. 2 от НПК, ВКС, I НО,