Определение № 222 от 09.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11803/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Директора на ТД на НАП Варна, подадена чрез пълномощника юрк. Йорданова, срещу Протоколно определение от 20.11.2024 г., постановено по адм. дело № 554/2024 г. по описа на Административен съд – Търговище, с което е спряно съдебното производство. В частната жалба се съдържат доводи за незаконосъобразност на оспорваното определение, тъй като страната счита, че не са налице предпоставките на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК. Иска отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия по него. Претендира присъждане на разноски. Ответникът – С. Н. Д., чрез пълномощника адв. Маринова, в писмен отговор оспорва основателността на частната жалба и моли за оставяне в сила на оспорваното определение. Претендира присъждане на разноски. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, приема, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Производството по адм. дело № 554/2024 г. по описа на Административен съд – Търговище е образувано по жалба на С. Н. Д. срещу Решение № 220/19.09.2024 г. на Директора на ТД на НАП Варна, с което е оставена без уважение жалбата на лицето против Разпореждане за присъединяване на взискател към образувано изпълнително дело № 241558788/2024 г. по описа на ТД на НАП Варна, офис Търговище, срещу С. Н. Д.. Установено е, че пред същия административен съд е образувано адм. дело № 555/2024 г., по което предмет на съдебен контрол е Решение № 219/ 19.09.2024 г. на Директора на ТД на НАП – Варна, с което е потвърдено Постановление за налагане на обезпечителни мерки (ПНОМ) с изх. № С240025-022-0081447/ 03.09.2024г. по посоченото изпълнително дело. С оспорваното пред настоящата инстанция Протоколно определение от 20.11.2024 г., по адм. дело № 554/2024 г. по описа на Административен съд – Търговище, по молба на лицето, съдът е спрял съдебното производство, като е приел, че е налице основанието по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. Определението е валидно и допустимо, но неправилно. Съгласно чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК съдът спира висящо съдебно производство, когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора. В конкретния случай необосновано съдът е приел, че са изпълнени предпоставките, обуславящи спиране на производството. Това е така, тъй като законосъобразността на наложените обезпечителни мерки, предмет на адм. дело № 555/2024 г. по описа на Амдинистративен съд – Търговище, не влияе на преценката за законосъобразност относно присъединяването на взискател към вече образуваното срещу С. Н. Д. изпълнително дело. Независимо от изхода на спора и преценката на съда относно наличието на основание за налагане на конкретните ПОМ съгласно правилата на чл. 195 и сл. ДОПК, съдът следва да се произнесе по законосъобразността на присъединяването на Република Германия в качеството ѝ на взискател към образуваното вече изпълнително дело. Дори Решението, с което се потвърждава ПОМ, да бъде отменено, това не води до прекратяване на изпълнителното дело, към което е допуснато присъединяване на Република Германия с Разпореждането за присъединяване на взискател. С оглед това, като е приел, че са изпълнени предпоставките по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, съдът е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено, като делото бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. По разноските: При този изход на спора претенцията на частния жалбоподател е основателна и следва да бъде уважена, като ответната страна бъде осъдена да заплати разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 1 000 лв. съгласно чл. 161, ал. 1 ДОПК във вр. с чл. 8, ал. 3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и държавна такса за касационно оспорване в размер на 30 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ във връзка с чл. 236 АПК Върховният административен съд, състав на Осмо отделение