Решение № 8279 от 23.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7014/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби, подадени от Главна дирекция „Гранична полиция“ (ГДГП) при Министерство на вътрешните работи (МВР) на Република България с адрес в София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 46 и от Е. И. Я. с [ЕГН] и с постоянен адрес в гр. Петрич, на [улица], срещу Решение № 1789 от 08.04.2025 г., постановено по адм. д. № 986 по описа на Административния съд – Благоевград за 2024 г. в неблагоприятните за всеки от касационните жалбоподатели части. С обжалваното решение ГДГП е осъдена да заплати на Е. И. Я. сума в размер на 1 500, 00 лв., представляваща обезщетение за причинени му неимуществени вреди от отменен, като незаконосъобразен, индивидуален административен акт – Заповед, рег. № 3282з-3768 от 19.12.2019 г., издадена от директора на Главна дирекция „Гранична полиция“, с която е прекратено служебното правоотношение на лицето като държавен служител в МВР, ведно с мораторна лихва от 579, 85 лв. върху сумата на обезщетението, както и със законна лихва, считано от 19.07.2024 г. до окончателното изплащане на обезщетението. Със същото решение искът за неимуществена обезвреда, предявен от Я., против ГДГП е отхвърлен за разликата над присъдената сума до пълния предявен размер от 20 000, 00 лв., ведно с мораторна лихва от 7738, 80 лв. върху сумата от 20 000, 00 лв. Наред с това ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски по делото в общ размер от 17, 50 лв., а на Административния съд – Благоевград сума в размер на 531, 81 лв., изплатени от бюджета на съда за съдебно – психологична експертиза. Касационният жалбоподател ГДГП оспорва първоинстанционното решение в осъдителната му част с доводи, че същият е неправилен, като постановен в нарушение на материалния закон, при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му в посочената част и постановяване на решение по съществото на спора, с което исковата претенция на Я. против ГДГП бъде отхвърлена изцяло, като неоснователна и недоказана. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника по касация адвокатско възнаграждение, като моли същото да бъде редуцирано до минималния размер за административни дела с материален интерес, посочен в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Ответникът по тази касационна жалба – Е. И. Я. оспорва основателността й по съображения в писмен отговор, представен в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. Иска отхвърлянето й, и оставяне в сила на решението в обжалваната част. Касационният жалбоподател Е. И. Я. оспорва първоинстанционния съдебен акт в отхвърлителната му част с доводи, че същият е неправилен, като постановен в нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. първо АПК. Иска отмяната му в посочената част и постановяване на решение, по съществото на спора, с което бъде уважен в цялост предявения от него против ГДГП иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди. Претендира присъждане на разноски за две инстанции. Представя списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) за сторените пред настоящия съд разноски. Ответникът по тази касационна жалба – ГДГП не изразява становище по нея в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. В молба по делото от 12.05.2026 г. я оспорва като неоснователна и иска решението в отхвърлителната му част да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд преценява касационните жалби като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежни страни и срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, който е неблагоприятен за тях в атакуваните части, поради което са допустими за разглеждане им по същество. По основателността им, настоящият състав на Върховния административен съд преценява следното: Обжалваното съдебно решение е постановено в производство по реда на чл. 203 и сл. АПК, във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) по иск на Е. И. Я., предявен против ГДГП, за осъждане на ответника да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата от 20 000, 00 лв., изразяващи се в емоционални страдания (уронване на авторитета и доброто име, градено в обществото, психологически тормоз, тревожност, безпокойство, стрес, липса на възможност за концентрация, безсъние, чувство за безполезност, безпомощност и социално отдръпване, притеснение, че без трудови доходи не може да се грижи за своето семейство, депресивен период, силно влошаване на семейните отношения със съпругата му, невъзможност да започне нова работа в малкия град) и влошаване на физическото здраве (бързо покачване на тегло и песъчинки в бъбреците), претърпени в резултат на отменена по съдебен ред, като незаконосъобразна, Заповед, рег. № 3282з-3768 от 19.12.2019 г., издадена от директора на Главна дирекция „Гранична полиция“, с която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и служебното му правоотношение на държавен служител в ГДГП е прекратено, ведно с мораторна лихва от 7738, 80 лв. върху сумата на обезщетението, считано от 04.03.2021 г. – датата на влизане в сила на Решение № 2940/04.03.2021 г. по адм. д. № 11672/2020 г. на Върховния административен съд до 19.07.2024 г. – датата на завеждане на исковата молба, ведно със законна лихва върху сумата на обезщетението, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата на обезщетението. Съдът е установил, от фактическа страна, че ищецът е дългогодишен служител на МВР, като през годините от 2002 г. насам е работел на различни длъжности в системата на МВР, а към 19.12.2019 г. е заемал длъжността младши инспектор – старши полицай на Граничен контролно-пропускателен пункт (ГКПП) – Кулата към Гранично полицейско управление (ГПУ) – Петрич при Регионална дирекция „Гранична полиция“ (РДГП) – Смолян, в качеството му на държавен служител. Със Заповед № 3282з-3768/19.12.2019 г., издадена от директора на ГДГП, на младши инспектор Е. Я. – старши полицай на ГКПП – Кулата към ГПУ – Петрич при РДГП – Смолян, на основание чл. 194, ал. 2, т. 4, чл. 197, ал. 1, т. 6, във вр. с чл. 203, ал. 1, т. 13, чл. 204, т. 3 и чл. 226, ал. 1, т. 8 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено служебното му правоотношение, считано от датата на връчване на заповедта. Заповедта е издадена, за това че на 01.10.2019 г. Е. Я. самоволно е напуснал работното си място, на което е бил разпределен за осъществяване на граничен контрол и незаконно е преминал държавната граница. Прието е, че действията на Я. са станали известни на широк кръг лица – служители на гръцките полицейски власти, служители в системата на МВР, както и други държавни институции на Република България (Районна прокуратура – Петрич), с което е уронен престижът на МВР. С Решение № 1228 от 04.08.2020 г., постановено по адм. д. № 93 по описа на Административния съд – Благоевград за 2020 г. е отхвърлена жалбата на ищеца против Заповед № 3282з-3768/19.12.2019 г., издадена от директора на ГДГП. С Решение № 2940/04.03.2021 г. по адм. д. № 11672/2020 г. по описа на Върховния административен съд Решение № 1228 от 04.08.2020 г. е отменено и вместо него е постановена отмяната като незаконосъобразна на Заповед № 3282з-3768/19.12.2019 г. на директора на ГДГП. След съдебната отмяна на Заповедта лицето е преназначено на длъжност старши полицай в 01 група „Охрана на държавната граница“ от ГПУ – Доспат към РДГП – Смолян при ГДГП, със специфично наименование „младши инспектор“ – Заповед за преназначаване и Акт за встъпване в длъжност на л. 31 и л. 32 от първоинстанционното дело. След отмяната на Заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на лицето, като държавен служител, е изплатена сума на обезщетение, съгласно чл. 237 ЗМВР, както следва: 6747, 84 лв., представляваща шест брутни възнаграждения от по 1249, 60 лв. – Справка за изплащане на парично обезщетение по чл. 237 ЗМВР на л. 33. Във връзка с твърденията на ищеца за претърпени от него неимуществени вреди са допуснати от съда и разпитани двама свидетели – Х. Я. П., добър познат на ищеца и Б. Ч. Я., съпруга на ищеца. Допусната е съдебно-психологична експертиза (заключение на л. 71-76), чието заключение е прието и кредитирано от съда, като обективно и компетентно изготвено. При така установената фактическа обстановка, съдът е преценил частична основателност на главния и акцесорните искове за вреди. Мотивирал се е, че от доказателствата по делото са установени кумулативното наличие на изискуемите, съгласно чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ предпоставки за ангажиране на отговорността на ГДГП за неимуществени вреди – отменена по съдебен ред, като незаконосъобразна, заповед за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, заради издаването на която ищецът е претърпял в периода от уволнението му до влизане в сила на съдебното решение за отмяната й неимуществени вреди, изразяващи се в уронване на неговия авторитет и добро име в обществото, психологически тормоз, интензивни негативни преживявания и депресивен период. Приел е, че ищецът не се е справил с доказателствената тежест да установи твърдените в исковата молба здравословни проблеми, силно влошаване на семейните отношения със съпругата му и финансови затруднения. Определил е обезщетението за неимуществени вреди, позовавайки се на нормата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Съобразил е интензивността и продължителността на търпене на емоционалните страдания и обстоятелството, че ищецът и съпругата му не са потърсили специалист по психологична помощ, за предоставянето на която е приел, че би се отразила за по-бързото редуциране на наличната, съобразно заключението на вещото лице, симптоматика. Съобразил е също обстоятелството, чe след отмяната на Заповедта, ищецът е получил oбезщетениe от работодателя по чл. 237 ЗМВР. Уважил е главния иск за сумата от 1 500, 00 лв., както и акцесорните претенции за лихви върху тази сума, съобразно претендираните периоди. Присъдил е разноски, съобразно изхода на спора. Мотивиран по този начин, съдът е постановил обжалвания в настоящото производство резултат. Върховният административен съд, състав на трето отделение, преценява решението на административния съд като валидно, допустимо и правилно. При постановяването му съдът не е допуснал нарушение на материалния закон или нарушение на съдопроизводствените правила от категорията на съществените. Установил е обективно и вярно фактическата обстановка по спора, събирайки събраните по делото доказателства, които е анализирал подробно и задълбочено. Въз основа на този подробен анализ на данните по делото е формирал обосновани изводи, които се споделят от настоящия съдебен състав на касационната инстанция. Първоинстанционният съд правилно е достигнал до извод, че е налице фактическият състав по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, за да се ангажира отговорността на ГДГП по иска на Я.. Не се споделят възраженията на касационния жалбоподател ГДГП, че претърпените от Я. емоционални страдания, изразяващи се уронване на неговия авторитет и добро име в обществото, тревожност, безпокойство, стрес, безсъние, чувство за безпомощност, социално отдръпване и депресивно състояние не са настъпили, както и че не е доказана причинно-следствената връзка между тях и отменената, като незаконосъобразна, Заповед, рег. № 3282з-3768 от 19.12.2019 г., на директора на ГДГП. Изпитването на негативни емоционални преживявания е присъща последица на всяко дисциплинарно уволнение. Дисциплинарното наказание „уволнение“ е най-тежкото от дисциплинарните наказания, със сериозни последици върху служебното правоотношение, предвид че го прекратява, респективно слага край на трудовите права и задължения, произтичащи от него и засяга репутацията на наказания служител. Неоснователни са и оплакванията на касатора ГДГП, че събраните показания на свидетелите не установяват неблагоприятни изменения в емоционалната сфера на Я. в пряка причинно-следствена връзка с уволнителната Заповед. Правилно съдът ги е кредитирал, доколкото свидетелите са контактували с ищеца в периода от издаването на Заповедта до отмяната й с влязло в сила съдебно решение и са имали непосредствени впечатления от емоционалното му състояние. Неоснователно е касационното оплакване на ГДГП във връзка със заинтересованост на свидетелите. Съгласно чл. 172 ГПК, показанията на роднините, на настойника или на попечителя на посочилата го страна, на осиновителите, на осиновените, на тези, които се намират с насрещната страна или с роднините й в граждански или наказателен спор, на пълномощниците, посочени от техните доверители, както и на всички други, които са заинтересовани в полза или във вреда на една от страните, се преценяват от съда с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид възможната тяхна заинтересованост. Такава, в случая би могло да има относно съпругата на ищеца. От друга страна, обаче, тя е пожелала да свидетелства и е свидетелствала след като е предупредена за наказателната отговорност, която носи съгласно Наказателния кодекс (НК) при неверни данни. Не може да се пренебрегне факта, че именно съпругата на ищеца е била в ежедневен контакт с него и е наблюдавала и възприемала непосредствено емоционалното му състояние. Нейните показания не противоречат на показанията на другия свидетел, а се подкрепят и от констатациите и заключението на вещото лице - психолог. Относно размера на присъденото обезщетение: Не може да бъде подкрепена защитната теза на Я. за неправилно приложение на материалния закон при определяне от първоинстанционния съд на размера на обезщетението за неимуществена обезвреда. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Законът не установява критериите за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди. Съгласно § 1 от Заключителните разпоредби на ЗОДОВ, за неуредените в този закон въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските и трудовите закони. В случая, намиращата приложение разпоредба на чл. 52 ЗЗД, съгласно която обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, е правилно приложена от решаващия състав на първата инстанция, който е съобразил всички установени по делото обстоятелства, характера и на негативните преживявания на лицето, интензивността, с която те са се проявили, както и продължителността на времето, през което психиката на ищеца е била подложена на неблагоприятно въздействие. В тази насока съдът се е обосновал подробно, като настоящият съдебен състав на касационната инстанция приема, че присъденият размер не се явява несъразмерен и несправедлив. Съдът правилно и приложил критерия за справедливост. Към мотивите на първоинстанционния съд следва да се добавят и следните съображения: психо-емоционално състояние на ищеца, причинено от издаването на Заповедта, въпреки че е достигнало депресивен епизод, е преходно, като вещото лице е заключило, че депресивното състояние на Я. е с лека към умерена интензивност и без психотични белези. Следва да се съобрази и моралното удовлетворение за ищеца от отмяната на незаконосъобразната Заповед. Следва да се съобрази и информацията от приложеното адм. д. № 93/2020 г. на Административния съд – Благоевград и по-конкретно от справката относно проверката на специално назначена комисия за извършено от Я. дисциплинарно нарушение (рег. № 5396р-17409 от 14.10.2019 г. – л. 109-114 от това дело) е изпратена с писмо на началника на ГПУ – Петрич до Районна прокуратура – Петрич (л. 67 от същото) за преценка по компетентност дали ищецът не е извършил престъпление по чл. 392, ал. 2 или по чл. 279 НК, като е образувано досъдебно производство Сл.д. № 15/2020 г. „за извършено престъпление по чл. 392, ал. 2, вр. ал. 1 от НК“, което в периода 16.03.2020 г. – 31.03.2021 г. е било „на производство в Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура – Благоевград“ (писма на следовател М. М. до Административния съд – Благоевград – л. 145 и л. 198 от адм. д. № 93/2020 г. по описа на Административния съд – Благоевград). Тоест налице са данни, че паралелно с образуваното дисциплинарно производство e било образувано досъдебно производство, в което са се събирали доказателства, за да се установи дали е налице извършено престъпление против граничната служба, което също е стресогенно събитие и дори с по-висок интензитет, с оглед възможните неблагоприятни последици за ищеца. Следва да се съобрази и обстоятелството, което следва от показанията на разпитаните свидетели, а и от информацията, предоставена от самия ищец при психологическото му изследване, а именно, че след уволнението, той е работел в чужбина. Тоест, през част от процесния период, той е бил извън средата, в която е изпитвал твърдените от него негативни преживявания. Не на последно място по значение е и обстоятелството, за което и самият ищец е споделил пред вещото лице - психолог, че има и други дисциплинарни нарушения "6-7 са". Това се потвърждава и от Обобщена справка, издадена от ГПУ-Петрич при РДГП-Смолян с рег. № 5396р-19509/19.11. 19 г. ( лист 33-37 от адм. д. № 93/20 г. по описа на АС-Благоевград), в която са описани седем наложени дисциплинарни наказания на Я., най-често за " небрежност в служебната дейност". След като и преди процесната заповед, на Я. са налагани дисциплинарни наказания, макар и различни по вид от процесното, то твърдените от него срам и неудобството от дисциплинарното му наказване, не са търпени за първи път, поради което не могат да бъдат преценени и като толкова стресиращи, каквито биха били, ако това е първото дисциплинарно наказание за него. По гореизложените съображения, настоящият съдебен състав на касационната инстанция приема, че размерът на присъденото обезщетение на ищеца е пропорционален на установените неимуществени вреди, претърпени от него през исковия период, а именно от датата на връчване на заповедта за дисциплинарното му уволнение - 31.12.2019 г. до отмяната й с влязло в сила съдебно решение на 04.03.2021 година. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция, разноските на страните следва да останат, както са направени. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия