Определение № 135 от 13.09.2011 г. на ВКС по н. д. № 2298/2011 г.

Производството е образувано по частна жалба на Н. Ш. М. срещу разпореждане на съдия-докладчик при Пазарджишки окръжен съд /ОС/, постановено на основание чл.351, ал.4, т.3 от НПК за връщане на касационната жалба против въззивно определение №273/14.06.2011г., по ВНЧД №367/2011г. по описа на съда. Релевирани са оплаквания за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт, обективиращ несъблюдаване на обстоятелството, че обявеното определение прегражда пътя на наказателното производство. В писмено становище прокурор от Върховната касационна прокуратура аргументира позиция за неоснователност на частната жалба. Върховният касационен съд на РБ, трето наказателно отделение като взе предвид предложените доводи в подадената частна жалба срещу разпореждането на ОС-Пазарджик, в пределите на предоставените му правомощия, намира същата за неоснователна. В процесуалната норма на чл.346 от НПК е очертан предметът на касационно обжалване чрез изчерпателно посочване на съдебните актове, подлежащи на проверка от ВКС. Буквалната и логическа интерпретация на визираната разпоредба, и систематическо тълкуване на последната в кореспондираща връзка с установения в чл.243, ал.1 - 7 от НПК регламент обосновават извода, че определенията на окръжните съдилища, с изключение на постановените по чл.306, ал.1 от НПК в случаите на нова присъда и на посочените в чл.346, т.4 от НПК, с които за първи път при разглеждане на делото от въззивната инстанция се прекратява, спира или прегражда пътят на наказателното производство, не са включени в обхвата на касационния контрол. В съответствие с актуалната нормативна уредба те влизат в сила от момента на постановяването им и се ползуват със статут на стабилен съдебен акт, с иманентно присъщите му характеристики - неотменимост по реда на касационното производство /“формална законна сила”, обективирана в чл.412, ал.2, т.1, вр.чл.346 от НПК/, изключителност /”материална законна сила”, изразена в правилото non bis in idem - чл.24, ал.1, т.6 от НПК/, задължителност /чл.413 от НПК/ и изпълнителна сила /чл.412, ал.1 от НПК/. Атакуваното определение №273/14.06.2011г., по ВНЧД №367/2011г., с което в рамките на предписаната в чл.243 от НПК процедура, Пазарджишки ОС е отменил обявения на основание чл.243, ал.4 от НПК съдебен акт на РС-Пещера, и потвърдил постановлението на РП-Пещера за прекратяване на воденото срещу Р. И. Ю. наказателно производство по чл.323, ал.1 от НК, не е от категорията на обжалваемите пред ВКС въззивни съдебни определения. Правната природа и юридически стабилитет на съдебния акт е последица от императивността на закона, и не може да бъде предмет на касационна инстанционна проверка. По изложените съображения настоящият касационен състав намира за законосъобразно разпореждането на ОС - Пазарджик, с което е прието че въззивно определение №273/14.06.2011г., по ВНЧД №367/2011г., не подлежи на контрол от ВКС, мотивирало го да върне жалбата на нейния подател като недопустима. Констатираните фактически данни корелират на визираните в чл.351, ал.4, т.3 от НПК процесуални предписания, поради което нормата правилно е приложена. Воден от горното и на основание чл.351, ал.5, вр.ал.4, т.3 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,