Определение № 8999 от 23.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8999/2026 г.

Производството е по чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на "Тарикатите" ЕООД срещу протоколно определение № 1530 от 28.05.2026г., постановено по адм. д. № 239/2026г. по описа на Административен съд Русе, с което е върната исковата молба на дружеството против Агенцията по вписвания и е прекратено производството по делото. Твърди се, че определението е неправилно и се иска отмяната му, като делото се върне за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът по частната жалба Агенция по вписванията не взема становище по частната жалба. Частната жалба е подадена в срок от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. С обжалваното определение е прекратено производството по делото, образувано по предявен от "Тарикатите" ЕООД срещу Агенция по вписванията гр. София (Агенцията) иск за обезщетяване на имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски - заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение в производство по търговско дело пред Окръжен съд Русе, приключило с отмяна на постановен от длъжностно лице по регистрацията отказ като незаконосъобразен. За да постанови този резултат административният съд е приел, че въпросът за отговорността за разноски е следвало да бъде разрешен в производството пред Окръжен съд Русе, предвид разпоредбата на чл. 25, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ (нова, ДВ, бр. 105/11.12.2020 г.), според която в производството по оспорване по съдебен ред на отказа на длъжностно лице по регистрацията за вписване, заличаване или обявяване, съдът присъжда разноски на страните по реда на Гражданския процесуален кодекс, т. е. налице е ефективно правно средство и процесуален ред, по който претендираната имуществена вреда, представляваща разноски в съдебния процес, да се реализира, което изключва исковия ред по специалния закон. Обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно. Правилно е прието от първоинстанционния съд, че предявеният пред него иск се основава на разпоредбата на чл. 28, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ, по силата на която Агенцията отговаря за вредите, причинени на физически и юридически лица от незаконосъобразни актове, действие или бездействие на длъжностни лица по регистрацията, по реда на ЗОДОВ, тъй като претенцията за вреди се основава на отменен по съдебен ред отказ на длъжностно лице по регистрацията по чл. 24, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ. В случая се претендира обезщетяване на причинени имуществени вреди, произтичащи от отменен отказ на длъжностно лице по регистрацията в съдебното производство по отмяната му, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение и държавна такса, на практика сторените от страната разноски в спорното производство. Отговорността за разноски произтича от неоснователно предизвикан правен спор и може да се осъществи само по висящия процес, но не и с отделен иск. Производството по обжалване на отказ на длъжностно лице по регистрацията да извърши вписване на заявени пред него обстоятелства е изрично уредено в чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ. Отказът подлежи на обжалване пред окръжния съд по седалището на търговеца или клона на чуждестранен търговец, юридическото лице с нестопанска цел или клона на чуждестранно юридическо лице с нестопанска цел, като съдът разглежда жалбата в състав от един съдия в закрито заседание по реда на глава двадесет и първа "Обжалване на определенията" от Гражданския процесуален кодекс. Решението на съда подлежи на обжалване в 7-дневен срок от съобщаването му пред съответния апелативен съд, чието решение е окончателно. Към датата на образуване на производството пред Окръжен съд Русе е била приложима разпоредбата на чл. 25, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ въвеждаща възможност за съда да присъжда разноски на страните по реда на ГПК в производствата по оспорване по съдебен ред на отказ на длъжностно лице по регистрацията за вписване или заличаване. Неоснователно е твърдяното в частната жалба за липса на ефективно вътрешноправно средство за защита, основана на решение по адм. д. № 4795/2024 г. по описа на Върховен административен съд. С оглед предмета на обжалване производството пред окръжния съд не е охранително, защото не произтича от дължима се и постановена от съд защита, а от разглеждане правилността на постановен от извънсъдебен орган акт, комуто, по силата на специален закон са вменени права и задължения за извършване на административна услуга. Постановяването на акт от несъдебен орган, подлежащ на оспорване пред съд, по предвиден в закона ред, отрича приложението на чл. 541 ГПК. С т. 7 ТП № 2/2015 г., на ОСС от ГК от ВКС и ОСС от I и II колегия на ВАС е прието, че делата по искове за вреди, произтичащи от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на длъжностни лица по регистрация по Закона за търговския регистър са подсъдни на гражданските съдилища. Съгласно мотивите към решението регистърното производството е охранително, дейността по вписване и обявяване в Търговския регистър не е административна, актовете, с които регистърното производство приключва не са индивидуални административни актове, а са актове с правно значимо действие, тъй като не съдържат властническо волеизявление, с което да се осъществява държавно управление. Съответно обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на длъжностни лица по регистрация по Закона за търговския регистър (ЗТР) не може да се търси на основание чл. 1 ЗОДОВ. Това разбиране е преодоляно с приемане на разпоредбата на чл. 28, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ именно с мотиви, че в ЗТРРЮЛНЦ е уредено самостоятелно регистърно производство, което по своя характер е административно, а дейността на длъжностните лица по регистрацията във връзка с вписванията, обявяванията и заличаванията в търговския регистър е административна дейност по смисъла на § 1 от ДР на Закона за администрацията. В последствие е приета разпоредбата на чл. 25, ал. 6 от ЗТРРЮЛНЦ (Нова - ДВ, бр. 105 от 2020 г.), съгласно която в производствата съдът присъжда разноски на страните по реда на Гражданския процесуален кодекс. От мотивите към законопроекта е видна волята на законодателя при обжалване окръжният, респ. апелативният съд, да се произнасят по искания на страните за разноски, а претенциите за разноски да не се разглеждат по исков ред по чл. 28, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ като вреди от административна дейност което ще осигури финансова икономия и спести провеждане на допълнителни производства пред административните съдилища и Върховния административен съд. Следователно, в случая е налице процесуален ред, по който може да се реализира правото на възстановяване на платени суми, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение и дължима се държавна такса в производството по обжалване, определен в чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ, както правилно е прието от първоинстанционния съд. Производството е по оспорване на незаконосъобразен отказ при осъществена административна дейност. Специалният закон - ЗТРРЮЛНЦ не препраща към разпоредбите на чл. 530 и сл. ГПК, а урежда процесуалния ред, по който следва да се осъществи контрол върху акта на длъжностното лице по регистрация. Съобразно изхода на спора, съдът следва да се произнесе и по дължимостта на претендираните разноски съгласно разпоредбата на чл. 81 ГПК. Налице е ефективно правно средство на защита, процесуален ред по който изведеното като искова претенция вземане да се претендира, което изключва приложимостта на исковия ред и обосновава извод за недопустимост на предявения иск с правно основание чл. 28, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ. Правилно съдът се е позовал на Тълкувателно решение № 5 от 17.02.2022 г. по тълк. дело № 4/2020 г., съгласно мотивите на което, със законодателната промяна на чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ, приета с § 14 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ПЗР ЗИД ЗИНЗС) и създаването на нова ал. 6, е отпаднала необходимостта от тълкуване занапред по какъв ред следва да се претендират платените в производството по чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ разходи за адвокатски възнаграждения и държавни такси. При установения от специалния закон ред за обжалване, съответно за присъждане на разноски в съдебното производство, административният съд правилно е приел недопустимост на предявения иск и е прекратил производството по делото. Ето защо обжалваното определение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо от АПК, във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, трето отделение