Определение № 7795 от 10.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6825/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Е. А. М. от гр. Хасково срещу определение №2579/17.06.2026г., постановено по адм. дело № 706/2026г. по описа на Административен съд-Хасково, с което е отхвърлено искането й за спиране на предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GРАМ-2685312 от 22.05.2026г., издадена от младши полицейски инспектор към Сектор "Пътна полиция" при ОДМВР-Хасково. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на определението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяната му. Ответната страна не взема становище. При извършена служебна проверка за допустимост на частната жалба, съставът на ВАС приема, че същата е подадена в срока по чл.230 АПК, от страна с право на обжалване. Производството пред Административен съд- Хасково е образувано по жалба на Е. А. М. от гр. Хасково срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б" от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) – временно отнемане на СУМПС до решаване въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. В жалбата е обективирано искане за спиране на допуснато по закон предварително изпълнение на заповедта за прилагане на принудителна административна мярка. За да отхвърли искането, първоинстанционният съд приема, че не са налице основанията по чл. 166, ал.4 във връзка с ал.2 от АПК. Определението е валидно, допустимо и правилно. С обжалваната заповед за прилагане на принудителна административна мярка спрямо жалбоподателката е приложена ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б" ЗДвП. На основание чл. 172, ал.6 ЗДвП на заповедта за прилагане на ПАМ е придадено предварително изпълнение по закон. По отношение на предварителното изпълнение на един административен акт следва да се разграничават институтите на "допуснатото по закон предварително изпълнение" и "допуснатото предварително изпълнение на административен акт с разпореждане на органа по чл. 60, ал. 1 АПК". Предварителното изпълнение на административен акт с разпореждане по чл. 60, ал. 1 АПК се допуска само когато органът мотивира някоя от предпоставките, заложени в разпоредбата. Обратно, при допуснатото по закон предварително изпълнение на един административен акт, законодателят е този, който презумира наличието на особено важен държавен или обществен интерес. В действителност, целта на искането за спиране на предварителното изпълнение на административния акт е защита на интересите на жалбоподателя, адресат на изпълнението. В хипотеза на чл. 60 АПК, съдът извършва проверка за наличието на предпоставките за допускане на предварително изпълнение на акта. В хипотеза на чл. 166, ал. 4 АПК обаче, молителят е този, който следва да докаже значителна или трудно поправима вреда, която предварителното изпълнение на акта може или ще му причини. Правилен е изводът на административния съд, че в случая жалбоподателят не доказва настъпване на значителни или трудно поправими вреди, съобразно изискването на чл. 166, ал.4 във вр. с ал.2 АПК. Законодателят е оценил прилагането на процесната ПАМ - "временно отнемане на свидетелството за управление на МПС" като породено от деяние с висока степен на обществена опасност. В тази насока допуснатото по закон предварително изпълнение на тази ПАМ е за защита на особено значими ценности и права – правото на живот и здраве на останалите участници в движението. Фактите, които жалбоподателката претендира като противопоставими, следва да са със същата или по-висока степен на значимост. Дали реално е осъществен съставът на нарушението- управление нао ППС след употреба на наркотични вещаства или техни аналози е въпрос по същество. Досежно искането за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение, релевантни са фактите относно причинените на жалбоподателката значителни или трудно поправими вреди от това предварително изпълнение. Това, че жалбоподателката не може да ползва автомобила си и да полага труд във фитнес център, както и да се придвижва до родителите си в друго населено място, не представлява нито значителна, нито трудно поправима вреда, включително и с оглед алтернативни възможности за придвижване. Заболяванията й не представляват нови обстоятелства, които да обосновават спирането. По отношение на твърдението за вероятна основателност на жалбата (в духа на решение на СЕС по дело № С-605/23), съставът на ВАС приема, че липсват обстоятелства, които „на пръв поглед да разкрият незаконосъобразността на разглежданата мярка“. Предвид гореизложеното, правилен е изводът на съда, че всички твърдени факти не биха могли да обосноват противопоставим личен интерес, противопоставим на по степен на значимост на защитения от законодателя обществен такъв, свързан основно с опазване на живота и здравето на обществото при управление на МПС. Предвид гореизложеното, обжалваното определение като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК във връзка с чл. 236 АПК, настоящият състав на седмо отделение на ВАС,