Определение № 3412 от 22.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2466/2026 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Делото е образувано по частна жалба вх. № 2958/22.04.2026 г. на С. Д. С., чрез адвокат С. Й., подадена срещу определение № 213 от 08.04.2026 г. по ч. гр. д. № 20263000500166/2026 г. на Апелативен съд – Варна, с което производството по делото е прекратено и частната жалба на С. Д. С. срещу разпореждане № 388 от 22.12.2025 г. по в. гр. д. № 307/2025 г. на Окръжен съд – Търговище е изпратена по компетентност на Върховния касационен съд. Апелативен съд – Варна е съобразил, че е сезиран с частна жалба срещу разпореждане на въззивния съд за връщане на подадена срещу въззивното решение касационна жалба. Като е взел предвид постановките на ТР № 2/23.06.2022 г. по тълк. д. № 2/2018 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които разпорежданията на окръжен съд за връщане на касационна жалба, на частна касационна жалба или на частна жалба срещу свое определение по чл. 274, ал. 1, пр. първо ГПК са действия по администриране, което окръжният съд не извършва в качеството си на въззивна инстанция, е заключил, че посочените актове не попадат в приложното поле на действащата редакция на чл. 274, ал. 2, пр. второ ГПК, т.е. не подлежат на обжалване пред апелативен съд, а пред Върховния касационен съд. Жалбоподателката иска ВКС да отмени атакуваното от нея определение, като го счита незаконосъобразно, необосновано и неправилно. Счита, че не ВКС, а Апелативен съд – Варна следва да се произнесе по жалбата й. Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима, но неоснователна. Съгласно разясненията на ТР № 2/23.06.2022 г. по тълк. д. № 2/2018 г. на ОСГТК на ВКС разпореждането на окръжен съд за връщане на касационна жалба подлежи на инстанционен контрол пред Върховния касационен съд. Изложеното обуславя потвърждаване на атакуваното определение. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,