Определение № 3309 от 17.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1267/2023 г.

Производството е по чл. 282, ал. 5 от ГПК. Образувано е по молба с вх.№ 6936 от 03.04.2026г. на ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, подадена чрез адв. Н. Ш., с искане да бъде освободено внесеното от дружеството по сметка на ВКС обезпечение по чл.282, ал.2 ГПК в размер 49 010 лева и да се преведе превалутираната сума в размер 25 058,42 евро по конкретно посочена банкова сметка с титуляр „ОЗК-Застраховане“ АД в Общинска банка АД. Като основание за освобождаване на сумата молителят сочи, че образуваното пред ВКС гр. д. № 1267/2023г. на ІV ГО е приключило с определение № 3642/21.11. 2023г., с което въззивното решение № 23/20.01.2023г. по в.т.д. № 626/ 2022г. на АС-Пловдив не е допуснато до касационно обжалване. Препис от молбата е връчен на насрещната страна „Минита Де“ ЕООД на 28.05.2026г., като отговор не е подаден в указания от съда едноседмичен срок. Върховният касационен съд, състав на ІV ГО, след преценка на доводите на молителя и данните по делото, установи следното: С определение № 140/31.01.2023г. по ч.гр.дело №436/2023г. на ІІІ ГО на ВКС, на основание чл. 282, ал.2, т.1 ГПК е спряно изпълнението на въззивно решение по в.т.д. № 626/2022г. на АС-Пловдив, след констатация, че дружеството е внесло по набирателната сметка на ВКС обезпечение в размер 49 010 лева - присъдено с въззивното решение застрахователно обезщетение в полза на „Минита Де“ ЕООД-гр.Пазарджик. С определение № 3642 от 21.11.2023г. по гр. д. № 1267/2023г. на ІV ГО на ВКС въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване. При тези данни, съдът намира молбата за неоснователна. Според разпоредбата на чл. 82 ГПК внесените суми за разноски и гаранции в пари и ценности се внасят в приход на държавния бюджет, ако не бъдат поискани в срок една година от датата, когато са станали изискуеми. Срокът по чл. 82 ГПК тече от момента на постановяване на окончателния съдебен акт, както в изрично уредената в чл. 282, ал. 5 ГПК хипотеза (при отхвърляне на предявения иск или прекратяване на производството по делото), така и в хипотезата, когато касационно обжалване на осъдително въззивно решение за парично вземане не бъде допуснато или същото бъде оставено в сила. В случая въззивното решение не е допуснато до касационен контрол с определението на ВКС от 21.11.2023г., след която дата вземането за връщане на гаранцията е станало изискуемо. Искането за освобождаване на обезпечението е депозирано на 03.04.2026г. или повече от две години след изтичане на срока по чл. 82 от ГПК. Предвид това молбата е неоснователна и следва да се остави без уважение. Така мотивиран съдът