Решение № 438 от 11.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8592/2010 г.

Решение № 438 от 11.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8592/2010 г., I о., докладчик председателят Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчноосигурителния процесуален кодекс във вр. с чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Ивайло Страхилов Очипалски, действащ като ЕТ "Ивайло Страхилов - КИС", гр. Кюстендил, против Решение № 1096/23.04.2010 г. на Административен съд София - град (АССГ), Първо отделение, десети състав, постановено по адм. д. № 4905 по описа за 2009 г. на този съд, с което е отхвърлена жалбата на търговеца срещу Ревизионен акт (РА) № 100800387/13.01.2009 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП, гр. Кюстендил, потвърден с Решение № 815/17.06.2009 г. на директора на Дирекция "ОУИ", гр. София при ЦУ на НАП. В касационната жалба се сочат отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност на съдебното решение в обжалваната част поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. По съображения, изложени в касационната жалба и поддържани в съдебно заседание адв. Венев е пледирал за отмяна на решението, отмяна на РА и присъждане на разноските по делото. Ответникът - директор на Дирекция "ОУИ", гр. София при ЦУ на НАП оспорва касационната жалба в съдебно заседание чрез процесуалният си представител - юрк. Кръстева, пледира за оставяне в сила на Решението и претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на Първо "А" отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираните касационни основания и след служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна. За да постанови обжалваното решение административният съд е приел за установено следното: Данъчните органи са издали РА, тъй като са констатирали надвишаване на разходите на ЕТ "Ивайло Страхилов - КИС" над приходите му в същото качество за данъчните периоди 2005 г. - 2007 г., довело след извършването на ревизия по реда на чл. 122 ДОПК и приспадане на авансово внесените от него данъци по ЗОДФЛ. Определено е той да заплати следните данъци и лихви по този закон до деня на издаване на ревизионния акт: за 2005 г., по чл. 35 ЗОДФЛ - доплащане от 16164,90 лв., както и лихва от 6213,39 лв.; за 2006 г., по чл. 35 ЗОДФЛ - доплащане от 29493,55 лв., както и лихва от 7658,14 лв. и за 2007 г. по чл. 48 ЗОДФЛ - доплащане от 22779,60 лв., както и лихва от 2499,68 лв. В нормата на чл. 122, ал. 1 ДОПК са предвидени седем предпоставки, всяка от които може да обоснове законосъобразното прилагане на този ред за ревизиране на даден данъчен субект. Предпоставката, обуславяща приложението на особения ред по чл. 122 ДОПК е визирана в т. 7, предвид на която декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. В мотивите към РА и в самия РА не са посочени обстоятелствата, взети предвид при ревизията, както и свързаните с тях доказателства. Съдът не е обсъдил представените доказателства за пенсиите на тъста и тъщата на търговеца, като един от източниците на доходите; не са обсъдени доказателствата за продаване на сурово краве мляко от отглежданите от това семейство крави. Представени са допълнителни доказателства във връзка с получаването на паричен заем в паунди от търговеца, даден му от Даниел Здравков Милев, които обясняват получаването на сумата на 1.08.2006 г., когато този заемодател все още не е бил в страната. Видно от доказателствата по делото, заемът е даден на неговата майка преди завръщането на Милев, което обяснява защо датата на разписката, издадена на името на заемодателя, е добавена към останали текст по-късно. Съдът не е взел предвид заемане на суми, които в деня на предоставянето им са били по сметките на съответния заемодатели - в случая Милев и Славов. Видно от заключението на допусната и изслушана по делото ССЕ, неоспорено от страните, получените от жалбоподателя заеми и натрупаните обороти по кредита на счетоводна с/ка 493 (разчети със собственици) не оказват влияние на финансовия резултат - печалба или загуба, а представляват паричен поток и същите не се облагат по ЗОДФЛ (отм.).; търговецът е реализирал положителен финансов резултат от основната си икономическа дейност, т. е. приходите му превишават направените разходи за 2005 г. с 86278,04 лв., за 2006 г. с 56269,38 лв. и за 2007 г. с 459,40 лв., които обстоятелства са отразени и в решението на Директора на Дирекция "ОУИ". Вещото лице е отбелязало, че към 1.01.2005 г., т. е. при започването на ревизионния период, начално кредитно салдо по счетоводна с/ка № 122 (неразпределена печалба) е в размер на 24990,80 лв., което с натрупване до края на ревизионния период е стигнало до 135916,73 лв. Тази част от заключението на вещото лице не е обсъдена от АССГ. От тези констатации се установяват релевантни обстоятелства, а именно, че било само средствата по счетоводна с/ка № 493 - общо за ревизирания период в размер на 133006,72 лв., било само средствата по счетоводна с/ка № 122 - общо за ревизирания период от други 135916,73 лв., или пък само от сбора на средствата по счетоводна с/ка № 101, възлизащи на 59505,11 лв., и сумата по най-малкия от всички заеми (в размер на 30000 лв.), надвишават "констатираното" от органа по приходите надвишение на разходите над приходите. Поради това крайният извод на СЧЕ, както при варианта изследване на съотношението приход - разход без отчитане на заемите на жалбоподателя, така и при варианта с отчитане на тези заеми, за липса на превишение на разходите над доходите, а от там и на допълнителна данъчна основа за облагане, е напълно обоснован. В атакуваното решение не се приема за доказано тъстът и тъщата на търговеца да са реализирали доходи от селскостопанска дейност, доколкото същите или поне един от тях не е бил регистриран като земеделски производител, съгласно с Наредба № 3/29.01.1999 г. Твърденията и представените във връзка с това доказателства са, че още от 1992 г., когато такова задължение не е съществувало, родителите на съпругата на търговеца са се занимавали с отглеждане на животни и земеделие, от които са реализирали значителни доходи. Необоснован и немотивиран е изводът на съда, че от събраните по делото доказателства се установявала само принципната възможност заемодателката Верка Алексова и съпругът й Георги Алексов да реколтират земеделска земя и да отглеждат селскостопански животни за добив на животинска продукция. В само упоменатото, но необсъдено заключение на вещото лице Димитър Николов, изрично е извършена констатация за състоянието на реколтираните земи на сем. Алексови. Констатирано е, че една значителна част от тях представляват овощна градина, като доходите от същата са изчислени на основата на нейните площ и агротехническо състояние. Към тези доходи не могат да не се добавят и доходите от продаденото сурово краве мляко, за които има и доказателства. По време на ревизията са представени разписки за получени суми по всеки един от договорите. В заключението по ССчЕ е посочено, че сумите са отразени в счетоводството на жалбоподателя, като при извършените насрещни проверки лицата са потвърдили факта на предоставяне на заема. Представените в тази връзка договори и РКО следва да са преценени, като частни диспозитивни документи, ползващи се с формална доказателствена сила. Последната се разпростира в случая само върху авторството на документите. Първоинстанционният съд е изложил неправилни мотиви относно доказателствената сила на договорите и РКО. Съгласно разпоредбата на чл. 145, ал. 1 от ГПК (отм.) частният документ има достоверна дата за трети лица (каквото е приходният орган) от деня, в който настъпи някой друг факт, който установява по също такъв безсъмнен начин предхождащото съставяне на документа. Вещото лице е констатирало осчетоводяване въз основа на частните документи, съответстващо на изискванията за това. По силата на чл. 51 от ДОПК и на чл. 55, ал. 2 от ТЗ редовно водените счетоводни книги и записванията в тях са доказателство за удостоверените действия и факти. В този смисъл не може да се твърди, че частните документи са новосъздадени за нуждите на процеса. С оглед на резултата по делото в полза на ЕТ "Ивайло Страхилов - КИС", гр. Кюстендил, чрез адв. Красимир Руев, следва да бъдат присъдени допълнително разноски за първоинстанционното производство в размер на 1000 лв., като решението в частта, осъждаща търговеца да заплати юрисконсултско възнаграждение на Д "ОУИ" - гр. Варна да бъде отменено. За настоящата инстанция, на касатора следва да се присъди сумата от 3925 лв., разноски или общо за двете инстанции в размер на 4925 лв. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основания чл. 221, ал. 2, чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо "А" отделение