Определение № 485 от 17.07.2012 г. на ВКС по т. д. № 417/2012 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 2-ро ГПК. Образувано е по частната жалба с вх. № 5142 от 21.V.2012 г. на търговеца [фирма]-С., подадена против определение № 320 на Върховния касационен съд, ТК, Второ отделение, от 2.V.2012 г., постановено по ч. т. д. № 263/2012 г., с което – като процесуално недопустима - е била оставена без разглеждане частна жалба на това д-во срещу държаното по реда на чл. 149 ГПК протоколно определение на Ловешкия ОС от откритото съдебно заседание на 17.І.2012 г. по гр. дело № 449/2010 г.: за даване ход на делото по същество, обявяване на устните състезания по него за приключени и посочване на деня, в който ще бъде обявено решението по спора /в случая датата 17.ІІ.2012 г./. Оплакването на търговеца частен жалбоподател е за постановяване на атакуваното определение на предходния тричленен състав на ВКС при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, понеже не било надлежно съобразено, че с атакуваното протоколно определение на Ловешкия ОС на практика „се спира въззивното производство в частта относно събиране на относими, допустими и необходими доказателства, целящи установяване на фактическите обстоятелства и обективната истина по делото” и така търговецът бил „лишен от възможността да упражнява законовите си права”, а и се ограничавало конституционното му право „за осигуряване на равенство и условия за състезателност като страна в съдебния процес”. Ответната по частната жалба „Трудово-производителна кооперация „В.” със седалище в [населено място], [община] не е ангажирала становище на своя председател по гореизложеното оплакване за неправилност на атакуваното определение на ВКС. В настоящия си състав Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в прекратеното пр-во пред предходния тричленен състав на ВКС, настоящата частна жалба на [фирма] ще следва да се преценява като процесуално допустима. Разгледана по същество тази частна жалба е неоснователна. Извън съображенията си за естеството на атакуваното от [фирма]-С. протоколно определение по чл. 149 ГПК - като необжалваем съдебен акт, с постановяването на който не се слага край на делото, предходният тричленен състав на ВКС е изложил и допълнителни такива, отнасящи се до неговата оттегляемост, съгласно чл. 253 от процесуалния закон, констатирайки, че с последващо определение на същия въззивен съд от датата 2.ІІ.2012 г. то междувременно наистина е било отменено и поради това „липсва предмет на подадената частна жалба”. С оглед гореизложеното и предвид обстоятелството, че търговецът частен жалбоподател не сочи други конкретни пороци на обжалваното от него определение на предходния тричленен състав на ВКС, последното ще следва да бъде потвърдено: като правилно /обосновано и законосъобразно/. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение