Определение № 6643 от 30.05.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5309/2024 г.

Производството е по реда на чл. 157, ал. 4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по частна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) Велико Търново, приподписана от главен юрк. Вълкова, срещу Определение № 712 от 8.04.2024 г. на Административен съд – Враца (АС-Враца), постановено по адм. д. № 1/2024 г., с което е спряно изпълнението на Ревизионен акт (РА) № Р-04000622007650-091-001/13.09.2023 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция на Националната агенция за приходите (ТД на НАП) Велико Търново, потвърден с Решение № 100 от 01.12.2023 г. на директора на дирекция "ОДОП" Велико Търново. Частният жалбоподател поддържа становище, че определението, предмет на инстанционна проверка, е неправилно. Сочи, че не става ясно как съдът е определил приетата от него обща стойност на възбранените имоти и запорираните моторни превозни средства (МПС) в размер на 1 601 000,41 лв., при положение, че не е отбелязана стойност за всеки отделен имот и МПС. Твърди, че АС - Враца е приел балансовата стойност на земи (терени), сгради и конструкции на дружеството, което е в нарушение на чл. 195, ал. 6, т. 1 от ДОПК (в сила от 05.08.2023 г.) Акцентира, че съдът не е направил анализ на стойността за кои конкретни земи, сгради и конструкции се отнася, които да формират балансовата стойност, като изцяло е асоциирал същата с възбранените имоти. Излага аргументи, че АС - Враца е пропуснал, че сградите и конструкциите са дълготрайни материални активи, поради което балансовата им стойност на всеки отделен актив се определя след приспадане на натрупаната за него амортизация, т.е. съдът е взел превид отчетната, а не балансовата стойност. Обръща внимание, че липсват данни за наличие на средствата по запорираните сметки. При налагането на запор върху банкова сметка е еднаква вероятността както да има, така и да няма налични парични средства. Поддържа становище, че съдът не е анализирал доказателствата по делото. Освен това липсва преценка от страна на АС - Враца за претенции от други кредитори при евентуално налични суми ( в случая е отбелязано наличието на учреден залог по ЗДФО в полза на „ОББ“ АД и на право на преподчитателно удовлетворение по вземане за финансово обезпечение с предоставяне на залог в полза на „ПИБ“ АД). В допълнение частният жалбоподател сочи, че са приложени две извлечения от разплащателната сметка на дружеството в „ПИБ“ АД, като от съдържанието на извлечението от 14.02.2024 г. било видно, че салдото по сметката е едва 12 279,40 лв. От извлечението от разплащателната сметка в „Юробанк България“ АД към 12.03.2024 г. се виждало, че салдото е отрицателно. Предвид изложеното, като сочи, че стойността на обезпечените активи е в значително по-малък размер от стойността на задълженията по РА, предмет на обжалване, частният жалбоподател иска отмяната на обжалваното определение, с което е спряно изпълнението на РА. Претендира присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – „Вимдекс“ ЕООД, представляван от управителя си В. П. изразява становище за неоснователност на частната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Частната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване и в предвидения от закона преклузивен срок. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: С обжалваното определение АС – Враца е спрял изпълнението на РА № Р-04000622007650-091-001/13.09.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Велико Търново, потвърден с Решение № 100 от 01.12.2023 г. на директора на дирекция "ОДОП" Велико Търново при ЦУ на НАП. С РА са установени задължения по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и Закона за корпоративно подоходно облагане (ЗКПО) в общ размер на 2 777 885, 92 лв. за данъчни периоди от 01.12.2016 г. до 31.10.2022 г., от които за довнасяне 1 784 597,96 лв. - главница и 957 146, 64 лв. - лихви. /общо 2 741 744,60 лв./. Съдът е съобразил установеното по делото от фактическа страна въз основа на приобщените доказателства, представени към искането за спиране на изпълнението на РА и взел предвид предписанието на чл. 153, ал. 3 - ал. 5 от ДОПК. Приел е, че при наложените обезпечения – възбрана недвижими имоти и запор на МПС, възлизащи на 1 601 000,41 лв., то запорът на банковите сметки би следвало да бъде разликата до пълния размер на задълженията на дружеството по РА. Взел предвид, че три банкови сметки на дружеството били запорирани, като всеки запор бил за сумата от 2 741 744,60 лв., вместо общият размер на наложените запори по банковите сметки да е до размера на дълга, намален с размера на обезпечените недвижими имоти и движими вещи, който към даденият момент бил 896 668,24 лв. Съдът е съобразил, че по данни на ПИБ и Юробанк липсват доказателства за налични авоари по запорираните сметки, както и техният евентуален размер. Наред с това, сумата от 344 386,53 лв. била преведена на НАП Велико Търново по изпълнителното дело на длъжника именно от тези две сметки, което било видно и от представените отчети за движение на банките. По тези съображения счел, че са налице условията по чл. 153, ал. 4 ДОПК за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на процесния РА. Определението е неправилно. Разпоредбата на чл. 153 ДОПК предвижда ред и условия за спиране изпълнението на РА от решаващия орган, пред когото е обжалван той по административен ред. На основание чл. 157 ДОПК при същите предпоставки е възможно административният съд да постанови спиране на изпълнението на обжалван по съдебен ред РА. Тълкуването на разпоредбите на чл. 153, ал. 3, във вр. с чл. 157, ал. 3 ДОПК сочи на извода, че основателността на искането за спиране на изпълнението на РА е обусловено от представяне на доказателства за направено обезпечение в размер на главницата и лихвите, а когато не е наложено обезпечение, искането трябва да съдържа предложение за обезпечение в същия размер. В тези случаи се прилагат съответно разпоредбите на чл. 153, ал. 3 - 5 ДОПК. В случая пред АС - Враца е висящо производство по обжалване на процесния РА, с който са установени задължения по ЗДДС и ЗКПО за „Вимдекс“ ЕООД в общ размер на 2 777 885, 92 лв., а към 14.03.2024 г. дългът по РА е намалял до 2 497 668.65 лв, от които главница 1 424 004. 27 лв. и лихви 1 073 664,18 лв. (съгласно справка от ИС на НАП за стойността на обжалваните неплатени задължения по РА към 14.03.2024 г. ) Образувано било изпълнително дело № 231452450/2023 г. по описа на публичен изпълнител при ТД на НАП – Велико Търново, офис Враца за събирането на установени публични задължения на „Вимдекс“ ЕООД към НАП. За обезпечаване на дълга са наложени възбрани на недвижимите имоти, собственост на дружеството, чиито данъчни оценки възлизат в общ размер на 997 806,80 лв., запор върху постъпилите и постъпващите суми по сметка на длъжника в „ОББ“ АД, „ПИБ“ АД и Юробанк България (Пощенска банка) АД. Наложени са и запори върху МПС, чията застрахователна стойност възлиза на 129 700. 00 лв. Основателни са оплакванията в жалбата, че не става ясно как съдът е определил приетата от него обща стойност на възбранените имоти и запорирани МПС в размер на 1 601 00,41 лв. Неправилно първоинстанционният съд е тълкувал разпоредбата на чл. 195, ал. 6, т. 1 ДОПК (Изм. - ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 05.08.2023 г.), според която обезпеченията се извършват по стойност на активите в следната последователност: 1. по данъчната оценка, определена съгласно приложение № 2 от Закона за местните данъци и такси за недвижими имоти или по застрахователната стойност за моторни превозни средства, вписана в застрахователния договор, а когато моторното превозно средство не е застраховано, по пазарната цена, срещу която вместо застрахованото моторно превозно средство може да се купи друго от същия вид и качество към момента на издаване на удостоверението за застрахователната стойност на вещта. В настоящия случай общата данъчна оценка на възбранените недвижими имоти е в размер на 997 759, 40 лв., а общата застрахователна стойност на запорираните моторни превозни средства е 129 700,00 лева или общо стойността на обезпечените активи е в размер на 1 127 459,40 лв., т.е. в значително по-малък размер от стойността на обжалваните задължения общо в размер на 2 497 668.65 лв. (съгласно спраква от ИС на НАП). Освен това липсват доказателства, че към дата на подаване на искането за спиране на изпълнението по банковите сметки на дружеството има налични парични средства. Нещо повече – извлечението от разплащателната сметка на дружеството в Юробанк България АД е отрицателно, а извлеченията от „ПИБ“ АД и по-специално извлечението от 14.02.2024 г. показва, че салдото за деня е 12 279, 40 лв и то близо месец преди искането за спиране изпълнението на РА. Следователно, при постановяване на обжалваното определение съдът е достигнал до неправилния извод, че са налице условията по чл. 157, ал. 3 ДОПК. Разпоредбата изисква ясно и недвусмислено с искането за спиране да се представят доказателства за наложено обезпечение, а алтернативно да има предложение за надлежно обезпечение в размер на главницата и лихвата по РА, като тези изисквания в случая не са налице. По отношение на искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, следва да се посочи, че по аргумент на чл. 157, ал. 1 и 2 ДОПК защитата срещу допуснатото от закона предварително изпълнение на РА е част от производството по обжалването на РА. Според чл. 161, ал. 1 ДОПК разноски се присъждат на страните при разрешаване по същество на спора относно законосъобразността на РА, съответни на отхвърлената и уважената част от жалбата. Отговорността за разноски е регламентирана и в чл. 143 АПК, приложим съгласно § 2 ДР ДОПК. Според този законов текст една от хипотезите на присъждането им касае отново решаването на спора по същество, а другата – при прекратяване на производството по делото, когато за неуредените случаи намира приложение чл. 78 ГПК съгласно § 2 ДР ДОПК. В случая не е налице нито една от хипотезите, при които на страните следва да се присъждат разноски, поради което искането на частния жалбоподател в тази част е неоснователно. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение второ вр. чл. 235, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение