Определение № 324 от 05.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 4213/2013 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. М. Г. В. е подала частна касационна жалба срещу определение № 116 от 11.03.2013 г. по ч. гр. д. № 1481/2013 г. на ВКС, ІІ г. о., с което е оставена без разглеждане подадената от В. частна жалба срещу решение № 304 от 10.12.2012 г. по гр. д. № 609/2012 г. на ВКС, ІІ г. о. Частната касационната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана страна. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното определение, състав на ВКС, ІІ г. о. е намерил за недопустима подадена от В. частна жалба срещу решение № 304 от 10.12.2012 г. по гр. д. № 609/2012 г. на ВКС, ІІ г. о. Решението е постановено в производство по чл. 304 ГПК за отмяна на влязло в сила решение, постановено по гр. д. № 7382/2011 г. на СГС, с което нейният съпруг Б. В. е осъден да ревандикира в полза на Р. П., Д. Г., Й. А., Е. А. и И. М. реална част от УПИ ... от кв. 8, във вилна зона „М. долина-ІІб” по плана на [населено място]. За неоснователен е намерен доводът, че постановеното решение има характер на определение, тъй като прегражда производството по възобновяване на делото. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, постановено в извънредното производство за отмяна. Повтаря се тезата, че постановеното решение има характер на определение. Тя се аргументира с това, че с решението съдът се е произнесъл единствено за наличието на процесуални предпоставки за допустимостта на молбата за отмяна, поради което постановеният от него съдебен акт има характер на определение. Доводите не намират опора в данните по делото и закона. С решението, постановено в производството по отмяна, инициирано от жалбоподателката, съдът се е произнесъл по основателността на молбата. Намерил е, че В. е узнала за предявения срещу съпруга й ревандикационен иск по време висящността на процеса, когато на 25.05.2010 г. е получила адресирани до него съдебни книжа по образуваното по този иск дело. Аргумент за това, че е узнала предмета на спора е изведен и от това, че с получената от жалбоподателката призовка са били дадени указания на съпругът й като страна в процеса, които той е изпълнил. От съвкупната преценка на тези факти съдът е намерил, че жалбоподателката е узнала и за предмета на иска, предявен срещу съпругът й и тогава е следвало да направи преценка дали да се включи като страна в спора за да защитава своите права на съсобственик в имота, придобит в режим на съпружеска имуществена общност. Тя не е упражнила това свое процесуално право. От това е направен извод, че неучастието й в процеса не се дължи на процесуален пропуск на съда, а на нейно бездействие, което не й дава основание да иска отмяна на влязлото в сила решение поради това, че то засяга нейната правна сфера, а тя не е участвала в процеса. Съдът е спазил принципа в правото, че никой не може да черпи права от собственото си поведение, когато то не е съобразено със закона. При тези мотиви на решението, с които молбата е намерена за неоснователна, а не за недопустима, необосновано се поддържа, че постановеното решение в производство по чл. 304 ГПК има характер на определение. Настоящият съдебен състав достига също до извода, че подадената частна жалба срещу решението е недопустим, поради което законосъобразно е оставена без разглеждане. Частната жалба като неоснователна следва да се остави без уважение, а обжалваното определение да се потвърди. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.