Определение № 4596 от 15.10.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2451/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на Г. Х. Ф. срещу определение № 1349 от 08.05.2025 г., постановено по в. гр. д. № 1025/2025 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, с което е отменено решение № 57 от 10.02.2025 г., постановено по гр.д. № 2006/2022 г. по описа на РС- Асеновград в частта, имаща характер на определение, с която е прекратено производството по предявените претенции от С. Х. Ф. против Г. Х. Ф. за извършени от него строителноремонтни работи в делбения имот, находящ се в [населено място], общ. С., с които се е увеличила пазарната му цена, и делото е върнато на РС - Асеновград за продължаване на съдопроизводствените действия по заявените претенции по чл. 346 ГПК.

В жалбата са изложени оплаквания за недопустимост и неправилност на обжалваното определение с искане същото да бъде обезсилено, евентуално отменено.

Допускане на касационно обжалване на атакувания въззивен съдебен акт се иска на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, предл. 2 и 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени следните правни въпроси:

1. Допустимо ли е въззивният съд да се произнася по частна жалба, която изрично е оттеглена от жалбоподателя?

2. Може ли въззивният съд да отмени определение на първоинстанционния съд, което вече е обявено за влязло в сила с нарочен акт?

3. Допустимо ли е постановяване на съдебен акт в нарушение на силата на пресъдено нещо и на принципа на правна сигурност?

4. Съществува ли висящо производство, което да оправдава произнасяне от въззивната инстанция, когато жалбата е оттеглена и определението е стабилизирано?

Поддържа се, че въззивният съд се е произнесъл по тези въпроси в противоречие с приетото в решение № 41/02.02.2012 г. по гр.д. № 1540/2010 г. на ВКС, IV г.о.; определение № 247/01.04.2014 г. по ч.гр.д. № 1286/2014 г. на ВКС, III г.о.; решение № 143/12.07.2017 г. по т.д. № 1774/2016 г. на ВКС, II т.о. и решение № 205/16.02.2017 г. по т.д. № 2932/2015 г. на ВКС, II т.о.

Касаторът се позовава и на основанията по чл. 280, ал. 2, предл. 2 и 3 - вероятна недопустимост и очевидна неправилност на определението на въззивния съд.

От ответника С. Х. Ф. не е постъпил отговор на жалбата.

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:

Съгласно разясненията, дадени в ТР № 1.19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, ако съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е недопустимо, Върховният касационен съд е длъжен да го допусне до касационен контрол, а преценката за допустимостта, ще се извърши с решението по същество на подадената касационна жалба. В частната касационна жалба и изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се твърди, че обжалваното определение е недопустимо, тъй като е постановено по частна жалба, която своевременно е била оттеглена от подателя.

Обжалваното определение би било недопустимо в случаите, в които е постановено определение, с което се извършва въззивен контрол на първоинстанционното определение, въпреки липсата на искане за такова произнасяне от страна или при ненадлежното упражняване на такова искане. Недопустимо би било и определението, постановено, въпреки че съдът е бил десезиран, или ако искането е било сторено след съответния срок, както и ако жалбата не е била поправена в срок в случай на нередовност.

Предвид изложеното е налице основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване - поради вероятна недопустимост на въззивното определение.

Разгледана по същество частната жалба е основателна.

Видно от данните по делото, с решение № 57 от 10.02.2025 г. по г.д. № 2006/2022 г. по описа на РС-Асеновград, постановено във втора фаза на производство по съдебна делба, е:

1. оставена без уважение претенцията на С. Х. Ф. за възлагане в негов дял на основание чл. 349, ал. 2 от ГПК на допуснатия до делба недвижим имот - урегулиран поземлен имот *** в кв. 11 по ПУП на [населено място], общ. С., одобрен със Заповед №27 от 1994г. на Кмета на Община Садово, с площ от 491 кв.м., ведно с двуетажна масивна жилищна сграда с площ от 92 кв.м. и масивна сграда с площ от 45 кв.м.;

2. изнесен на публична продан делбения имот, като получената от проданта сума следва да се разпредели между съделителите съобразно квотите им в съсобствеността, а именно: 1/3 ид. ч. за Г. Х. Ф. и 2/3 ид. ч. за С. Х. Ф.;

3. прекратено производството по предявените претенции от С. Х. Ф. против Г. Х. Ф. за заплащане на сумата от 20 000 лв., представляваща 1/3 от стойността, с която се е увеличила пазарната цена на делбения имот, вследствие на извършените от него строителноремонтни работи.

От С. Х. Ф. е постъпила частна жалба вх. № 2498/18.02.2025г. против решението на РС- Асеновград в частта, имаща характер на определение, с която е прекратено производството по заявените от него претенции по сметки, както и въззивна жалба вх. № 2806/24.02.2025 г. против първоинстанционното решение в частите му, с които е оставена без уважение претенцията му по чл. 349, ал. 2 от ГПК и допуснатият до делба недвижим имот е изнесен на публична продан.

В хода на администриране на постъпилите частна жалба и въззивна жалба, е депозирана молба вх. № 9285/06.03.2025 г., с която С. Х. Ф. заявява, че оттегля частната жалба и поддържа подадената въззивна жалба. С разпореждане № 602/11.03.2025 г., постановено по гр. д. № 2006/2022 г. по описа на РС- Асеновград е обявено за влязло в сила на 06.03.2025 г. решение № 57/10.02.2025 г., постановено по същото дело, в обжалваната с частната жалба част. След приключване на процедурите по администриране на двете жалби, делото е изпратено по компетентност на Окръжен съд – Пловдив.

С определение № 1349/08.05.2025 г., постановено по в. гр. д. № 1025/2025 г. по описа на ОС- Пловдив е отменено решение № 57 от 10.02.2025 г. по гр.д. № 2006/2022 г. на РС- Асеновград в частта, имаща характер на определение, с която е прекратено производството по предявените претенции от С. Х. Ф. за извършени от него строителноремонтни работи в делбения имот, с които се е увеличила пазарната му цена, и делото е върнато на РС - Асеновград за продължаване на съдопроизводствените действия. В обжалваното определение е посочено, че съдът е сезиран с частна жалба и въззивна жалба, подадени от С. Х. Ф., като е приел, че дължи произнасяне по частната жалба преди разглеждането на въззивната жалба.

Горното налага извод, че обжалваното определение е постановено в нарушение принципа на диспозитивното начало, залегнал в чл. 6 ГПК- след десезиране на въззивния съд със своевременно и надлежно подадена молба за оттегляне на частната жалба, поради което същото е недопустимо и следва да бъде обезсилено, а делото да бъде върнато на Окръжен съд – Пловдив за разглеждане на въззивната жалба.

Предвид изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение