Определение № 575 от 09.02.2026 г. на ВКС по гр. д. № 274/2026 г.

Производството е по чл. 307 ГПК. Образувано е по молба с вх. № 25010263/24.07.2025 г., подадена от П. И. Й., Р. С. Й., И. С. Й., М. А. М., Р. М. М., А. М. М., С. И. Г. и А. И. К., чрез адвокат П. М., за отмяна на влязло в сила решение № 260096/06.02.2024 г. по в.гр. д. № 5477/2021 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 20024374/27.01.2021 г. по гр. д. № 18989/2019 г. на Софийски районен съд. Ответникът по молбата за отмяна – Г. А. В., чрез адвокат Р. С., е подал писмен отговор в срока по чл. 306, ал. 3 ГПК, в който твърди, че молбата е неоснователна. Молбата за отмяна се поддържа на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК и чл. 304 ГПК. Молителите твърдят, че са наследници на ответниците по разгледания иск. Поддържат, че са обвързани от силата на пресъдено нещо, но не са участвали в производството, което обуславя правния им интерес от подаване на молба за отмяна на влязлото в сила решение. При проверка допустимостта на производството, Върховният касационен съд, ІІ г. о., констатира следното: С решение № 260096/06.02.2024 г., постановено по гр. д. № 5477/2021 г. на Софийски градски съд, е потвърдено решение № 20024374 от 27.01.2021 г. по гр. д. № 18989/2019 г. на СРС, с което е признато за установено на основание чл. 108 ЗС по отношение на ответника С. Р. Й., че ищецът Г. А. В. е собственик по силата на договор за дарение на недвижим имот с идентификатор *** по КК и КР на район „Л.“, Столична община, с площ от 427 кв.м., съставляващ част от парцел *-*,* в кв. 46 по регулационния план на м. „кв. Ф.“, район „Л.“-Столична община от 1984 г., и ответникът е осъден да предаде на ищеца владението върху имота. Молбата за отмяна е процесуално недопустима, поради следните съображения: Съгласно уредбата на производството по отмяна - чл. 303 - 309 ГПК, разглеждането на молбата за отмяна по същество се предшества от постановяване на определение по нейната допустимост относно надлежното упражняване правото да се иска отмяна от гледна точка спазване на установените в чл. 305 ГПК преклузивни срокове, както и относно наличие на коректно формулирани основания за отмяна по смисъла на чл. 303, ал. 1 ГПК или чл. 304 ГПК. В случая се сочат основанията по чл. 303, ал. 1, т. 5 и чл. 304 ГПК. По смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК правото да иска отмяна на влязлото в сила съдебно решение принадлежи на страната, чието право на участие в процеса е било накърнено поради нарушаване на съдопроизводствените правила, ненадлежно представляване или невъзможност да се яви пред съда лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. В молбата за отмяна П. Й., Р. Й. и И. Й., наследници на ответника С. Й., твърдят, че не са били конституирани в първоинстанционното производство, поради което са били лишени от възможността да заявят своевременно възражение за придобивна давност. Тези твърдения не попадат в някоя от хипотезите по чл.303, ал.1, т.5 ГПК. Следва да се посочи, че молителите не са били конституирани като страни в първоинстанционното производство, тъй като искът не е бил насочен срещу тях. Те са конституирани като страни пред въззивния съд на основание чл. 227 ГПК, с оглед настъпилата смърт на С. Й. след постановяване на първоинстанционното решение. В писмена молба до въззивния съд те са посочили, че поддържат въззивната жалба и са били представлявани от процесуален представител – адвокат, в съдебно заседание. За пълнота следва да се посочи, че като правоприемници на починалия ответник молителите са заместили своя наследодател във висящия процес и са обвързани от положението, в което той се е намирал към деня на своята смърт Останалите молители - Р. М., А. М., С. Г. и А. К., поддържат, че не са били конституирани като страни по делото, въпреки че са наследници на Н. Г. и Г. М., посочени като ответници в исковата молба. Спрямо Н. Г. и Г. М. производството е прекратено с влязло в сила определение от 30.07.2019 г., респ. за молителите не е приложимо основанието по чл. 227 ГПК за конституирането им като страни след смъртта на наследодателите. Доколкото четиримата не са били страни в производството, то и правото им на участие в процеса не би било накърнено поради нарушаване на съдопроизводствените правила – основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Поначало задължителното необходимо другарство изисква участие на всички другари в процеса, което е предпоставка за неговата допустимост, за която съдът следи служебно. Постановеното решение ще има действие и по отношение на неучаствувалите в делото другари, но ще подлежи на отмяна на основание чл. 304 ГПК по тяхна молба. Отмяната по чл. 304 ГПК е средство за неучаствалия по делото необходим другар за защита на правото си да участва лично или чрез представител във висящото производство, а целта е да се освободи от обвързващата го сила на пресъдено нещо, като се възобнови висящността на процеса с негово участие. Съгласно т.10 на ТР№7/2014г., ОСГТК на ВКС, легитимирани да искат отмяна на влязло в сила съдебно решение са тези трети лица, които имат право на иск по делото като участници в неделимо спорно правоотношение, така че биха били необходими другари, ако бяха конституирани като главна страна в процеса. Отмяна на влязло в сила решение може да иска всяко трето лице, което е обвързано от силата на пресъдено нещо на решението и което не разполага с друг ред да защити правото си, засегнато от това решение. Когато ВКС констатира, че молбата по чл.304 ГПК се основава на твърдения за обстоятелства, които не обуславят качеството „необходим другар“ на молителя, същата се оставя без разглеждане като процесуално недопустима. Молителите П. Й., Р. Й. и И. Й. не са формулирали коректни доводи за отмяна на решението на основание чл.304 ГПК. Както бе посочено вече, те не са трети на делото лица; участвали са в процеса в качеството си на правоприемници на починалия ответник. Доколкото твърденията сочат, че последният е съсобственик на имота по силата на реституция по ЗСПЗЗ и наследствено правоприемство с останалата група молители /Р. М., А. М., С. Г. и А. К./, то тези твърдения не обуславят качеството „необходим другар“ на тези молители. В практиката на ВКС константно се приема, че наличието на съсобственост не обуславя необходимо другарство между съсобствениците при предявен иск по чл. 108 ЗС /определение № 164/26.09.2017 г. по гр.д. № 3508/2017 г., II г.о.; решение № 15/25.02.2016 г. по гр.д. № 4909/2015 г., I г.о.; решение № 221/05.06.2012 г. по гр.д. № 1190/2011 г., I г.о./. Ето защо с оглед твърденията в молбата и характера на спорното правоотношение, предмет на делото, се налага извод, че то не е от естество да обуслови качеството и на Р. М., А. М., С. Г. и А. К. като необходими другари на конституирания ответник С. Й., респ. неговите правоприемници. Молителите не са обвързани от силата на пресъдено нещо на решението и то не засяга твърдените от тях права върху процесния недвижим имот. Неясни и неосновани на някакви конкретни данни, са и поддържаните наред с останалото изложение за наличие на съсобственост, възникнала от наследяване, твърдения от П. Й., че в резултат на осъществени между нея и ответника придобивни основания, процесният имот е включен в режим на СИО. В тази връзка молителката сочи, че поради неучастие в първоинстанционното производство била преклудирана възможността да изложи доводи за това.Следователно с молбата се цели да се корегира процесуалното поведение на страната и отстраняване на допуснати пропуски. Предвид изложеното, молбата за отмяна като недопустима не следва да се допуска до разглеждане по същество, а производството по делото следва да се прекрати. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.