Решение № 239 от 08.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 270/2009 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2, във вр. с ал.1, т.1 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена от Р. А. А., против определение на Софийски градски съд, ІV”г” отд., постановено в открито съдебно заседание, проведено на 21.01.2009 година, по гр.д. № 526/2007 г., с което е прекратено производството по делото по отношение на жалбата на Р. А. А.. В жалбата се сочи, че съдът неправилно е прекратил производството по отношение на жалбата на Р. А., доколкото предмет на делбеното производство не е наследството, оставено от нейния съпруг И, а това, оставено след смъртта на неговия баща –. Частната жалба е подадена в срок, процесуално допустима е, а разгледана по същество е основателна. Въззивния съд, предвид уточнението, направено от страна на страната в делбения процес Р. А. А., с молбата от 02.05.2007 година е приел, че е налице жалба от същата страна, против постановеното съдебно решение от Софийски районен съд. Подаденото от страната възражение, в което се съдържат изявления, недвусмислено водещи до извод, че се поддържат доводите на подалите жалби страни, има характер на изявление за присъединяване към жалбите на страните, по смисъла на чл.204 от ГПК /отм./. Изявлението е подадено в преклузивния срок по чл.204 от ГПК, правилно и законосъобразно въззивния съд е счел в обжалваното определение, че Р. А. е жалбоподател във въззивното производство. За да прекрати производството по отношение на жалбата на Р. А., въззивния съд е счел, че за нея не е налице правен интерес от обжалването на първоинстанционното решение, доколкото с него е прието, че тя е единствен собственик на делбения имот, въз основа на завещание от нейния съпруг. Видно от обстоятелствената част на исковата молба и приложенията към исковата молба, предмет на делба е съсобствен имот, като в хода на производството пред първоинстанционния съд и пред въззивния, страните са посочили, че съсобствеността произтича от наследствените им права по отношение на общ наследодател –. Съдът е приел, че делбата е по отношение на наследството, оставено от покойния съпруг на жалбоподателката, И. С. А. Жалбоподателката твърди, че действително тя черпи правата си на наследник по отношение на С. А. И. от факта на наследяването на покойния си съпруг И, но предмет на делбеното производство е наследството, оставено от С. А. И. Това твърдение на жалбоподателката се подкрепя и от фактическите твърдения на страните както в исковата молба, допълнителните молби и доказателствата по делото. Отхвърлянето на иска за делба на недвижим имот и движими вещи, води до наличието на правен интерес за всеки един от наследниците, необходими другари в делбеното производство, да обжалват решението на съда. Като е приел противното, въззивния съд е постановил незаконосъобразно определение, прекратявайки производството по жалбата на Р. А. По изложените съображения, обжалваното определение следва да се отмени, като делото се върне на Софийски градски съд, за продължаване на процесуалните действия във въззивното производство. Водим от горното, Върховен касационен съд