Определение № 6529 от 17.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5724/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. АПК и е образувано по частна жалба на А. А. Е. от гр. София, чрез адв. Р. Димова, против Определение № 11421 от 02.04.2025г., постановено по адм. дело № 3490/2025г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлено искането й за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на Заповед № РПД25-РД48-1 от 24.02.2025г. на кмета на район "Подуене"-СО за изземане на ползваното от нея общинско жилище. В жалбата се излагат доводи за неправилност на определението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му. Ответната страна -кмет на район "Подуяне"-СО оспорва жалбата. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, намира частната жалба за допустима- подадена срещу подлежащо на обжалване определение (чл. 229, т.2 вр. чл. 166, ал.3 АПК), от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в законния срок. Разгледана по същество е основателна. За да постанови обжалваното определение, първоинстанционният съд приема, че не са твърдени и доказани вреди от предварителното изпълнение, които да обосноват спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на оспорената заповед. Определението е валидно и допустимо, но неправилно поради нарушение на материалния закон. Допуснатото по силата на чл. 65, ал.4 ЗОС предварително изпълнение на заповедта за изземане на общински имот, може да бъде спряно от съда по искане на оспорващия ако би могло да причини на оспорващия значителна или труднопоправима вреда (чл. 166, ал.2 АПК). В случая първоинстанционният съд не е съобразил представените пред него доказателства за влошено здравословно състояние и претърпяна операция от А. Е., която и към датата на произнасянето на съда се е намирала на лечение и рехабилитация в Многопрофилна болница за продължително лечение и рехабилитация " Сердика", според приложената служебна бележка. Това и състояние следва да бъде преценено като основание за спиране на предварителното изпълнение на заповедта по чл. 166, ал.2 АПК. Като е приел,че не са налице основания за спиране, съдът е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да се допусне спиране на предварителното изпълнение на оспорената заповед. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал.2 вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,