Решение № 4239 от 2.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7879/2017 г.

Решение № 4239 от 2.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7879/2017 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на М. Г. К. с ЕТ "М.", подадена чрез адв. И. И., против решение № 149/18.05.2017 г. на Административен съд - В. Т., постановено по адм. д. № 3 по описа за 2017 г. на този съд, с което е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт № Р-04000415005023-091-01/12.08.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП, гр. В. Търново, в частта, потвърдена с Решение № 367/16.12.2016 г. на директора на Дирекция "ОДОП" гр. В. Търново относно определените му задължения, както следва: по ЗДДС - за данъчни периоди м. 01.2009 г. - м. 12. 2013 г. начислен ДДС общо в размер на 122 230,84 лв., в резултат, на което е установен ДДС за внасяне в същия размер и са определени лихви за просрочие общо в размер на 62 915,55 лв.; по ЗДДФЛ установени задължения за данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2009 г., 2010 г., 2011 г., 2012 г. и за 2013 г. в общ размер на 6 044,73 лв. и лихви общо в размер на 2 729,86 лв., както и задължения по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2008 г. в размер на 233,08 лв. и лихви в размер на 176,30 лв.; по КСО и ЗЗО за осигурителни вноски на самоосигуряващо се лице за периодите 2011 г., 2012 г. и 2013 г., а именно: за ДОО общо в размер на 2 675,08 лв. и лихви в размер на 1 020,05 лв.; за УПФ общо в размер на 1 044,96 лв. и лихви в размер на 398,46 лв.; за здравно осигуряване общо в размер на 1 640,52 лв. и лихви - 582,91 лева. Касаторът твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон и е необосновано - основание по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на решението. По съображения, подробно изложени в жалбата моли за отмяна на съдебното решение. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции. Ответникът - дирекция "ОДОП" гр. В. Търново при ЦУ на НАП, редовно призован, не се явява и не се представлява. На 4.07.2017 г. от юрк. Василева е постъпил отговор на КЖ, в който са изложени доводи за неоснователност на КЖ, както и претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 4546,92 лева. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба, правилността на решението на релевираното основание и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от страна по делото и в срок, поради което е процесуално допустима. По същество жалбата е частично основателна. Административен съд В. Т. е отхвърлил жалбата на М. Г. К. с ЕТ "М." срещу Ревизионен акт № Р-04000415005023-091-01/12.08.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП, гр. В. Търново, в частта, потвърдена с Решение № 367/16.12.2016 г. на директора на Дирекция "ОДОП" гр. В. Търново относно определените му задължения, както следва: по ЗДДС - за данъчни периоди м. 01.2009 г. - м. 12.2013 г. начислен ДДС общо в размер на 122 230,84 лв., в резултат, на което е установен ДДС за внасяне в същия размер и са определени лихви за просрочие общо в размер на 62 915,55 лв.; по ЗДДФЛ установени задължения за данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2009 г., 2010 г., 2011 г., 2012 г. и за 2013 г. в общ размер на 6044,73 лв. и лихви общо в размер на 2 729,86 лв., както и задължения по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2008 г. в размер на 233,08 лв. и лихви в размер на 176,30 лв.; по КСО и ЗЗО за осигурителни вноски на самоосигуряващо се лице за периодите 2011 г., 2012 г. и 2013 г., а именно: за ДОО общо в размер на 2675,08 лв. и лихви в размер на 1 020,05 лв.; за УПФ общо в размер на 1 044,96 лв. и лихви в размер на 398,46 лв.; за здравно осигуряване общо в размер на 1 640,52 лв. и лихви - 582,91 лева. За да постанови този резултат административният съд се е мотивирал, че ревизионният акт е издаден от оправомощен орган и при извършване на данъчната ревизия не са допуснати процесуални нарушения. Според съда законосъобразно ревизията е извършена по реда на чл. 122 и сл. ДОПК, защото са констатирани обстоятелствата по т. 2 - установени данни за укрити приходи, т. 4 - липса или не е представена счетоводна отчетност съгласно ЗСч или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане, както и когато документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци или за определяне на задължителните осигурителни вноски, са унищожени не по установения ред. В частта по ЗДДС: С оспорения РА за ревизираните данъчни периоди на жалбоподателя са определени допълнителни задължения за ДДС в размер на 122 230,84 лева и лихви върху тях в размер на 62915,55 лева. В резултат на насрещните проверки на 22 доставчици - "Л. Т." ООД, ЕТ "М. - М. С. ", ЕТ "С. Х.", "Г." ЕООД, "Е." ЕООД, "Т. и." ООД, "Х." ООД, "И. - ф." ООД, "Е. 5" ЕООД, ЕТ "А. М.", "Н. Б." АД, "Д." ООД, "П. К." ЕООД, "Р. - 30" ООД, ЕТ "Д. 92 - Г. Д.", "Б. А. Т. Т." ЕООД, "Ф. ф." ЕООД, ЕТ "Т. Б. - К. К.", ЕТ "П. 6 - Н. Х.", "Т. Л. Г." АД, "Т. Т. П." ООД и "Т. Л. Г. П." ООД, е установено, че за периода 2009 г. - 2013 г. са издали фактури за доставки на стоки (хранителни стоки и напитки, цигари, вестници и списания) към предприятието на ревизираното лице, които не са били представени на приходните органи и не са били отчетени в счетоводството на ЕТ. Съдът е приел, че доставките са реално осъществени. Този извод е обоснован чрез събраните по време на ревизията доказателства при извършените насрещни проверки на горепосочените доставчици, които са потвърдили издаването на процесните фактури към лицето и извършването на доставките по тях, включително плащането в брой. Същите факти са потвърдени и с включването в отчетните регистри на търговците - дневници за продажби и справки-декларации, намерили са отражение в счетоводството им, ДДС по тях е начислен и внесен в бюджета. Всички доставчици по приложените по делото фактури са действащи търговци, открити на адресите им за кореспонденция, представили са изисканите им доказателства, като в случая по делото липсват твърдения или данни за действия, свързани с измама или злоупотреба от страна на издателите им. Съдът е установил, че в част от процесните фактури, ненамерили отражение във воденото от ЕТ счетоводство, се съдържа подписа на Капитанов за получател - ЕТ "Т. Б. - К. К." (л. 690 гръб и сл. от папка № 4), "П. К." ЕООД (л. 2257 и сл. от папка № 11), ЕТ "Д. 92 - Г. Д." (л. 2155 от папка № 10) и "Е." ЕООД (л. 1062 от папка № 6). Автентичността на подписите, положени в тези фактури от М. Капитанов като получател на стоките по тези фактури, както и като получател на самите фактури не е оспорена от жалбоподателя и съответно няма основание да не се приеме, че не е изяснено от кого са подписани. Според решаващия съд липсата на приемо - предавателни документи или товарителници (каквито всъщност няма основание да бъдат издавани в случаите на превоз за собствена сметка, ) сама по себе си не означава и липса на получените стоки, вписани във фактурите, доколкото нито един от доставчиците не е потвърдил, че има практика да издава подобни съпровождащи документи при извършването на доставките, нито пък жалбоподателят е представил такива документи към други фактури на същите доставчици, за които също няма предавателни или транспортни документи, но е признато право на данъчен кредит. Предвид гореизложеното, съдът е приел за неоснователна жалбата на РЛ в частта относно начисления ДДС и лихви. В частта по ЗДДФЛ: За ревизираните периоди с РА са установени допълнителни задължения за данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ на жалбоподателя. Предвид изводите в частта по ЗДДС относно неотчетените фактури в счетоводството на едноличния търговец, съдът е обосновал извод за законосъобразност на РА и в частта на определения данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ. За данъчен период 2008 г. органите по приходите са определили по реда на чл. 122 от ДОПК допълнителен данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ в размер на 233,08 лв. и лихви - 176,30 лв. върху годишна данъчна основа, възлизаща на 2 330,84 лева. Приходната администрация е установила като източник на доходи на Капитанов за 2008 г. - дърводобив, като същият е признал в отговор на ИПДПОЗЛ № Р-04000415005023-020-001/18.09.2015 г., че през 2008 г. е получавал доходи от дърводобив. Представил е копия на превозни билети. Проверката на ревизиращите органи е констатирала, че доходите от продажба на дървесина не са декларирани в Приложение № 3, таблица 5 от ГДД за 2008 г. на лицето. Предвид липсата на доказателства за реализирания доход от дърводобив, (освен превозните билети), органите по приходите са изчислили, че добитата и реализирана дървесина за огрев през 2008 г. е в размер на 4982,58 лв., съобразявайки посоченото от горската администрация за добито количество дървесина и нейната средна продажна цена (92,27 куб. м х 54,00 лв. единична цена). Органите по приходите са го квалифицирали като доход от друга стопанска дейност по смисъла на чл. 29, ал. 1, т. 2, б. "а" от ЗДДФЛ. Съдът, предвид липсата на доказателства, различни от събраните при ревизията и бланкетността на жалбата на лицето в тази част, е счел за правилно приложена нормата на чл. 29, ал. 1, т. 2, буква "а" от ЗДДФЛ, приспадайки 40 % разходи за дейността, а жалбата - за неоснователна в тази й част. В частта по КСО: С ревизионния акт в потвърдената му част са определени допълнителни задължения за годишни изравнителни вноски на самоосигуряващо се лице за 2011 г. /от 15.02.11 г./, 2012 г. и 2013 г. за ДОО, УПФ и ЗО. Противно на твърденията в жалбата, че не е установено какъв вид са доходите на лицето, съдът е приел, че получените доходи са осигурителен доход по чл. 6, ал. 2 от КСО - придобити са от стопанска дейност като едноличен търговец. Осигурителната основа е определена по чл. 122, ал. 2 от ДОПК поради наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК. Според чл. 124а от ДОПК - в сила за процесните периоди, разпоредбите на чл. 122 - 124 се прилагат и за установяване на задължителни осигурителни вноски. Констатациите на ревизията по повод определянето на осигурителните вноски върху дохода на Капитанов за 2011 г., 2012 г. и 2013 г. не са оборени от ревизираното лице, поради което съдът е потвърдил РА и в тази част като законосъобразен. Решение е частично неправилно, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Неправилен е изводът на първоинстанционния съд за материална законосъобразност на РА относно установените задължения по ЗДДС, чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ и КСО във връзка с неосчетоводените от РЛ фактури, издадени от горепосочените 22 доставчици. Касационната инстанция счита, че в тази част спорът е останал неизяснен от фактическа страна и обуславя връщане на делото на друг състав на същия съд. По отношение на тази част от спора в решението липсва подробен анализ на събраните в хода на ревизията писмени документи, касаещи процесните доставки за всеки един от доставчиците. Съдът общо е приел наличието на достатъчно и непротиворечиви доказателства, установяващи по безспорен начин предаването на съответните стоки от издателите на фактурите на РЛ, а оттук и неотчетени приходи от последваща реализация на стоките без да направи разграничение към кои фактури има други съпътстващи документи. Липсва разграничение и по отношение на доставките, за които са събрани подписани фактури и неподписаните от получател. Изброени са само някои от доставчиците, в чиито фактури се съдържа подпис за получател. Съобразно изложеното, решението в частта, в която е отхвърлена жалбата на М. Капитанов срещу РА относно установените задължения по ЗДДС, чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ и КСО за съответните данъчни периоди следва да се отмени като неправилно и делото в тази част се върне на друг състав на АДмС - В. Т.. При новото разглеждане на спора, съдът трябва да направи анализ на събраните доказателства, аргументирайки собствени фактически установявания за спорните по делото факти във връзка с получаването на стоките по различните фактури - подписани и неподписани, оспорени и неоспорени. Следва да бъде съобразена непротиворечивата практика на Върховния административен съд касателно оспорване на реалното изпълнение на облагаема доставка, за която е издадена само данъчна фактура. При извършване на ревизията по особения ред, с презумпция за истинност се ползват само обоснованите констатации на приходните органи, включително тези за укритите приходи. Действително в ЗДДС и ЗСч липсва изискване за подпис на получателя по фактурата, но в случая, този реквизит е от съществено значение за доказване на сделката и нейното фактуриране, с оглед обстоятелството, че за по-голямата част от доставките липсват други съпровождащи доставката на стока документи. Също така съдът трябва да съобрази, че подписването на фактурата за получател, в случаи като процесния, представлява признаване на неизгодния за получателя по фактурите факт на получаване на стоката и това признание следва да се преценява с оглед на всички останали събрани доказателства. При новото разглеждане на делото съдът трябва да изложи конкретни съображения по отношение на кои фактури приема за доказано прехвърляне правото на собственост върху стоките, да се възложат допълнителни задачи на ССчЕ, а именно да се направи проверка в счетоводствата на доставчиците и да се установи извършено ли е плащане по фактурите, към същите има ли съпътстващи документи и какви, да се изчисли какъв ще е размерът на задълженията по ЗДДС, ЗДДФЛ и КСО само по отношение на фактурите, за които е налице реална доставка стоки. В жалбата си касаторът не сочи конкретни възражения в частта относно начисления по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ данък за 2008 г. в размер на 233,08 лв. и лихви 176,30 лева. Предвид разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК касационният съд следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. При извършената служебна проверка настоящият състав намира, че решенето в тази част е правилно, постановено е в съответствие с материалния закон и следва да бъде оставено в сила. Разноски: Решението трябва да бъде отменено и в частта за разноските присъдени на дирекция "ОДОП" - В. Т. за сумата над 300 лв. - юрисконсултско възнаграждение за разликата до пълния размер от 4546,92 лева. В останалата част на спора по претенцията за присъждане на разноски, на основание чл. 236, ал. 3 от АПК, следва да се произнесе Административен съд - В. Т. при новото разглеждане на делото. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,