Определение № 480 от 26.06.2023 г. на ВКС по т. д. № 498/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 от ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от П. И. Л.-Д., И.-Д. Б. Д. и В. Б. Д., всички чрез адв. Г. Ц. Г., срещу определение № 10063 от 14. 12. 2022 г., постановено от Софийски апелативен съд по в.гр.д. № 5526 по описа на съда за 2016 г., с което е оставена без разглеждане молба на частните жалбоподатели с вх. № 291905/16. 06. 2022 г. по регистратурата на СГС, с искане за възстановяване на срока за изпълнение на указанията, дадени с разпореждане от 18. 04. 2017 г. за отстраняване на нередовности на касационната жалба вх. № 6589/12. 04. 2017 г., подадена от частните жалбоподатели, чрез адв. К. С., срещу постановеното по делото въззивно решение № 317/10. 02. 2017 г. В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Жалбоподателите намират за неправилен извода на съда, че началото на срока за подаване на молбата за възстановяване на срок е започнал да тече най-късно от 09. 05. 2022 г., на която дата е подадена искова молба вх. № 27402 по регистратурата на СГС от същата дата. Излага се, че съгласно чл. 64, ал. 3 от ГПК, „молбата за възстановяване се подава в едноседмичен срок от съобщението за пропускането му“, т.е. буквалният прочит на разпоредбата изисква страната да получи изрично съобщение, че срокът за съответното процесуално действие е пропуснат, а такова изрично съобщение в случая не е получавано от никоя от страните. Твърди се по-натам, че е недопустимо по косвен път да се определя откога започва да тече даден срок, както е направено в обжалваното определение, тъй като производството по искова молба вх. № 27402/09. 05. 2022 г. е с друг предмет – чл. 51 от Закона за адвокатурата /ЗА/ и от изложеното в нея не би трябвало да се прави извод за началото на срока по настоящото производство, а освен това копие от цитираната искова молба е приложено към молбата за отмяна на влязло в сила решение, а не към молбата за възстановяване на срок. Излагат се и оплаквания за допуснато от САС съществено нарушение на съдопроизводствените правила, състоящо се в отказ да бъде допусната графологична експертиза и даване на обяснения от страна по делото, които не са допуснати от съда. Ответникът по жалбата ЗД „Бул Инс“ АД не взема становище по същата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение, след преценка на данните по делото и оплакванията в частната жалба, намира следното: Частната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. По същество същата е неоснователна. За да остави без разглеждане молбата на частните жалбоподатели за възстановяване на срок, като просрочена, съставът на САС е изложил в главните си мотиви към обжалваното определение, че: Молбата за възстановяване на срок с вх. №291905/16. 06. 2022 г. по регистратурата на СГС е подадена от П. И. Л.-Д., И.-Д. Б. Д. и В. Б. Д., и с не я се иска възстановяване на срока за изпълнение на указанията, дадени с разпореждане от 18. 04. 2017 г. по в.гр.д. №5526/2016 г. на САС, за отстраняване на нередовност на касационна жалба вх. №6589/12. 04. 2017 г., подадена от молителите срещу постановеното решение № 317/10. 02. 2017 г. по в.гр.д. № 5526/2016 г. на САС -12 състав; С посоченото разпореждане от 18. 04. 2017 г. е било констатирано, че касационна жалба вх. № 6589/12. 04. 2017 г. е нередовна, тъй като към нея липсва представено изложение на основанията за допускане до касационно обжалване с препис за насрещната страна, като касационната жалба е оставена без движение до отстраняване на нередовността в едноседмичен срок от съобщението; Впоследствие е прието, че указанията на съда не са изпълнени, и с разпореждане от 18. 05. 2017 г. по в.гр.д. №5526/2016 г. на САС касационна жалба вх. №6589/12. 04. 2017 г.е била върната; С разпореждане № 267861/20. 06. 2022 г. по гр.д. №19125/2014 г. на СГС са констатирани нередовности на самата молба с вх. №291905/16. 06. 2022 г. за възстановяване на срока за изпълнение на указанията, дадени с разпореждане от 18. 04. 2017 г., и същата е оставена без движение с указания молителите да посочат в кой момент са узнали за разпореждане от 18. 04. 2017 г., и при какви обстоятелства, на основание чл. 6, ал. 1, т. 1 от ГПК, както и да посочат доказателства към твърдението, че адв. С. не е получил съобщение за постановеното разпореждане от 18. 04. 2017 г, и да изпълнят разпореждане от 18. 04. 2017 г. по в.гр.д. № 5526/2016 г. на САС; В срока за изпълнение на указанията за отстраняването на нередовностите на молбата за възстановяване на срок, е постъпила молба вх. № 296325/14. 07. 2022 г., с която се заявява, че ищците не са узнавали за постановеното разпореждане от 18. 04. 2017 г., с което са давани указания за изложение на касационни основания; Заявява се, че ищцата П. Д. е узнала за развитието на делото едва след влизане в сила на решението от 11. 07. 2016 г., като точната дата на узнаване на факта на влизане в сила на решението е 07. 03. 2018 г., а междинните актове ищците не са знаели; С молба вх. № 296326/14. 07. 2022 г. се заявява, че адв. С. устно в телефонните разговори с П. Д. е твърдял, че не е получил съдебните актове по делото, без да конкретизира какво точно не е получил; След продължаване срока за изпълнение на указанията по отстраняване нередовностите на молбата за възстановяване на срок, същите указания са изпълнени в рамките на продължения от съда срок. По същество съставът на САС е приел, че молителите твърдят, че първата от тях е узнала за развитието на делото едва след влизане в сила на решението от 11. 07. 2016 г., като точната дата на узнаване на факта на влизане в сила на решението е 07. 03. 2018 г., а междинните актове ищците не са знаели; По настоящото дело, като приложение към депозираната молба за отмяна на влязлото в сила въззивно решение № 317/10. 02. 2017 г. на САС, е представен заверен препис от искова молба вх. № 27402/09. 05. 2022 г. по регистратурата на СГС, подадена от тримата молители като ищци, срещу ответника адвокат К. Ж. С., с която е предявен от ищците иск с правно основание чл. 51 от ЗА, с който се претендира осъждане на ответника за причинени на ищците вреди от виновно неизпълнение на задълженията на ответника като адвокат, във връзка с осъщественото от него процесуално представителство на ищците в производството по настоящото въззивно гр.д. № 5526/2016 г. на САС - 12 състав; Част от визираното в исковата молба вх. № 27402/09. 05. 2022 г. виновно противоправно и вредоносно поведение на ответника адв. С., е осъщественото от него бездействие за изпълни дадените от съда указания с разпореждане от 18. 04. 2017 г. за отстраняване на констатираните нередовности на депозираната от него касационна жалба вх. № 6589/12. 04. 2017 г., въпреки личното получаване на разпореждането.; Така депозираната по делото искова молба вх. № 27402/09. 05. 2022 г. по регистратурата на СГС, съставлява изходящо от молителите, чрез упълномощения от тях процесуален представител по настоящото производство - адв. Г. Г., писмено изявление с достоверна дата от 09. 05. 2022 г., съставляващо признание по смисъла на чл. 175 от ГПК на факта, че даденият от съда срок с разпореждане от 18. 04. 2017 г. за отстраняване на констатираните нередовности на депозираната от адвокат С. касационна жалба вх. № 6589/12. 04. 2017 г., е изтекъл; Следователно, най-късно на датата 09. 05. 2022 г. до молителите е достигнало съобщение за пропускането на срока за отстраняване на нередовностите на касационна жалба вх. № 6589/12. 04. 2017 г., и най-късно от тази дата за тях е започнал да тече едноседмичният срок по чл. 64, ал. 3 от ГПК за подаване на молба за възстановяване на срока за отстраняване на нередовностите на същата касационна жалба, съобразно разпореждане от 18. 04. 2017 г.; Едноседмичният срок е изтекъл на 16. 05. 2022 г. - понеделник, присъствен ден, а молбата за възстановяване на срок, по която е образувано настоящото производство, е депозирана на 16. 06. 2022 г. - т.е. след изтичане на срока по чл. 64, ал. 3 от ГПК. Обжалваното определение е правилно. Постоянна е практиката на касационната инстанция в насока на това, че актът, с който се връща, в случая касационната жалба, поради неотстраняване на констатирани в нея недостатъци в пределите на дадения от съда едноседмичен срок, има характер на съобщение за пропускане на срока по чл. 64, ал. 3 ГПК, както и че от съобщението за връщане на касационната жалба са започнали да текат два еднакви по продължителност преклузивни срока - този за обжалване на разпореждането за връщане на касационната жалба и този за подаване на молбата за възстановяване на срока за извършване на пропуснатите от страната процесуални действия. В този смисъл изрично са постановени определение № 709 от 03. 10. 2014 г. по ч.гр. д. № 4908/2014 г., ГК, ІІІ г.о. на ВКС, цитираните в него определение по ч.гр. дело № 273/2010 г., Второ г.о. на ВКС, по ч.гр.дело № 3/2012 г., Второ г.о., ВКС и ч.т. дело № 203/2012 г., Първо отделение ВКС. В същия смисъл са и определение № 318 от 09. 06. 2015 г. по гр.д. № 88/2015 г., ТК, І т.о. на ВКС, цитираните в него определение № 333/9. VІІІ. 2010 г. на ІІ-ро г.о. по ч.гр.д. № 273/2010 г., определение № 722/27. VІІ. 2012 г. на ІІ-ро т.о. по т.д. № 374/2012 г., и други. В случая от наличните в делото доказателства, приложени от самите жалбоподатели се установява, че към датата на депозирането на исковата им молба срещу адв. С. – 09. 05. 2022 г., която дата е удостоверена от щемпела на СГС, с която е приета от съда, същите са имали ясното знание за постановеното по делото разпореждане от 18. 05. 2017 г., с което касационната им жалба срещу постановеното по делото въззивно решение, е върната от съда, поради неизпълнение в срок на указанията за отстраняване на нередовностите й, дадени с предходното разпореждане от 18. 04. 2017 г. /стр. 4 от исковата молба, в средата/. Самото разпореждане от 18. 05. 2017 г. за връщане на касационната им жалба срещу въззивното решение, е описано като приложение към исковата им молба срещу адв. С., депозирана в съда на 09. 05. 2022 г. под № 21 на стр. 15 от същата искова молба, поради което и за настоящия касационен състав също е безспорно, че в случая срокът по чл. 64, ал. 3 от ГПК е започнал да тече за жалбоподателите именно на датата, на която е депозирана исковата им молба срещу адв. С. в съда – 09. 05. 2022 г., същият е изтекъл на 16. 05. 2022 г., а депозираната на 16. 06. с.г., молба за възстановяване на срок, е просрочена. При изложеното ирелевантни за законосъобразността на обжалваното определение, в което правилно е прието че срокът за подаване молба за възстановяване на срок е пропуснат, са останалите оплаквания в частната жалба за допуснати от съда процесуални нарушения. По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Така мотивиран, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия