Определение № 2823 от 28.07.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2144/2024 г.

Производството е по реда на чл. 248 ГПК и чл. 282, ал. 5 ГПК. Образувано е по молба с вх. № 8996/15.05.2025 г. на „Родопи Еко Проджектс“ ЕООД за допълване на постановеното по настоящото гр. д. № 2144/2024 г. определение № 2231/06.05.2025 г. в частта за разноските чрез присъждане в полза на молителя на сторените разноски за адвокатско възнаграждение в касационното производство в размер на 8 520 лв.. Настоящото производство е образувано и по искане с вх. № 8989/15.05.2025 г. на „Родопи Еко Проджектс“ ЕООД за възстановяване на внесено парично обезпечение по реда на чл. 282, ал. 2 ГПК в размер на 7 166. 31 лв. въз основа на определение № 317/24.01.2024 г. по ч.гр.д. № 267/2024 г. на ВКС, IV г.о., с което е спряно изпълнението на невлязло в сила осъдително въззивно решение № 277/17.11.2023 г. по в.гр.д. № 380/2023 г. на Окръжен съд – Смолян по иск с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ. Ответникът по молбите С. Р. Х. подава отговор на молбата по чл. 248 ГПК в законоустановения срок, в която застъпва становище за нейната неоснователност. Не подава отговор по молбата по чл. 282, ал. 2 ГПК. По подадената молба с правно основание чл. 248 ГПК, настоящият състав на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, намира следното: Производството пред ВКС е образувано по касационни жалби на двете насрещни страни: ищеца С. Р. Х. и ответника „Родопи Еко Проджектс“ ЕООД срещу решение № 277 от 17.11.2023 г. по в. гр. дело № 380/2023 г. на Смолянски окръжен съд. С определение № 2231/06.05.2025 г. по настоящото дело не е допуснато касационно обжалване на горепосоченото въззивно решение и по двете касационни жалба. Настоящият състав намира, че производството по чл. 248 ГПК следва да бъде спряно по аргумент от чл. 292 ГПК до произнасяне на тълкувателно решение по висящото тълкувателно дело № 3/2025 г. на ОСГТК на ВКС, образувано с разпореждане на Председателя на ВКС от 20.06.2025 г. по следния правен въпрос: „Дължат ли се разноски по смисъла на чл. 36 от ЗА във връзка с чл. 78, ал. 3 от ГПК за заплатено адвокатско възнаграждение за изготвен отговор на касационна жалба на насрещната страна, когато и двете страни са подали касационни жалби, по които не е допуснато касационно обжалване?“. Този въпрос е от значение за изхода на настоящото производство по чл. 248 ГПК и разпределяне на отговорността за разноски в процесната хипотеза (при подадени касационни жалби от двете насрещни страни в съдебното производство и недопуснато касационно обжалване), поради което по разрешаването му по задължителен начин с тълкувателно решение производството по чл. 248 ГПК следва да бъде спряно. За да се произнесе по подадената молба с правно основание чл. 282, ал. 5 ГПК, настоящият състав на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, взе предвид следното: С недопуснатото до касационно обжалване въззивно решение № 277/17.11.2023 г. по в.гр.д. № 380/2023 г. на Окръжен съд – Смолян в полза на ищеца С. Р. Х. на основание чл. 200 КТ, е присъдено парично обезщетение в размер на 6 138. 42 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 31.08.2022 г. до окончателното й изплащане. С определение № 317/24.01.2024 г. по гр. д. № 267/2024 г. на ВКС, ІV г.о., изпълнението на въззивното решение е спряно на основание чл.282, ал.2, т.1 ГПК до приключване на касационното производство срещу внесено обезпечение в размер на 7 166. 31 лева. Молителят е представил към искането си препис на платежно нареждане, удостоверяващи пълното погасяване чрез плащане на обезпеченото парично задължение. Следователно, налице са предпоставките за освобождаване на внесеното парично обезпечение, поради погасяване чрез плащане на обезпеченото с него парично задължение. На основание гореизложеното, Върховният касационен съд, съставът на Трето гражданско отделение