Определение № 60194 от 08.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4805/2021 г.

Производството е по реда на чл.303, ал.1, т.5 ГПК. Образувано е по молба на Й. Б. К. за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.5 ГПК на влязло в сила решение № 2292 от 28.03.2019 г. по в.гр.д.№ 10971 от 2014 г. на Софийския градски съд, гражданско отделение, II-а състав. В молбата за отмяна се твърди, че при разглеждане на делото са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, вследствие на което молителят бил лишен от възможност да участва по делото равнопоставено и процесът да бъде безпристрастен. Нарушенията на съдопроизводствените правила били следните: 1) решаване на делото от съдии, който били участвали при разглеждането и решаването на друго дело между същите страни и със същия предмет- съдия Жанин Силдарева, съдия Пламен Стоев и съдия Здравка Първанова; 2) след връщане на делото от ВКС въззивният съд се бил произнесъл по непредявен иск по чл.92 ЗС, с което молителят бил лишен от цяла една съдебна инстнация за разглеждане на делото му и 3) съдът е пререшил въпрос, който бил разрешен между страните със сила на пресъдено нещо по друго водено между тях дело по чл.26, ал.2 ЗЗД. В писмен отговор от 11.11.2021 г. ответницата по молбата Д. Н. Д. оспорва същата като недопустима и неоснователна. Претендира за направените по делото разноски за адвокат. Останалите страни по делото Е. П. М. и Н. Б. Р.- М. не вземат становище по молбата за отмяна. Настоящият състав на ВКС счита, че молбата за отмяна следва да се остави без разглеждане като недопустима поради следното: Решението на Софийския градски съд по в.гр.д.№ 10971 от 2014 г., чиято отмяна се иска, е влязло в сила на 26.02.2020 г., когато Върховният касационен съд, ГК, състав на второ г.о. се е произнесъл с определение по чл.288 ГПК за недопускане на касационното обжалване на това решение /определение № 88 от 26.02.2020 г. по гр.д.№ 3080 от 2019 г. на ВКС, ГК, второ г.о./. Молителят Й. К. е узнал за решението на Софийския градски съд по в.гр.д.№ 10971 от 2014 г. на 03.04.2019 г., когато на неговия пълномощник са били редовно връчени съобщение и препис от решението. Същевременно той е бил страна, знаел е и е участвал в делото на ВКС, по което е било постановено определението по чл.288 ГПК за недопускане на касационното обжалване на решението на Софийския градски съд: самото дело е било образувано по две касационни жалби, една от които е била подадена от Й. К.. Поради това следва да се приеме, че посоченият в чл.305, ал.1, т.5 ГПК тримесечен преклузивен срок за подаване на молба за отмяна по чл.303, ал.1, т.5 ГПК на решението на Софийския градски съд е започнал да тече за Й. К. на 26.02.2020 г. /датата на влизане в сила на това решение/. Молбата за отмяна е подадена на 31.12.2020 г., тоест много след изтичане на тримесечния срок, поради което е недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане. С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78 ГПК молителят Й. К. дължи и следва да бъде осъден да заплати на ответницата по молбата Д. Д. направените от нея разноски за адвокат по делото пред ВКС в размер на 1 200 лв. Воден от горното, Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо отделение