Решение № 2567 от 10.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 195/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба от директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) София при Централно управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), чрез юрк. Минкова, срещу решение № 36488/05.11.2025 г., постановено по адм. дело № 8295/2024 г. по описа на Административен съд София-град, в частта, с която е отменен и изменен ревизионен акт (РА) № Р-22002223004609-091-001/18.03.2024 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с решение № 842/21.06.2024 г. на директора на Дирекция ОДОП София, по отношение на установените задължения за корпоративен данък по ЗКПО за 2020 г. и за ДДС за м. 01.2020 г., като вместо данък за довнасяне в размер на 13 074,63 лв. и лихви в размер на 5 835,37 лв. е определен данък за довнасяне в размер на 4 081,98 лв., ведно със съответните лихви. В останалата си част съдебният акт е влязъл в сила и не е предмет на касационно оспорване. Касаторът излага доводи за неправилност на първоинстанционното решение като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди че финансовият резултат на „Артдом Строй“ ЕООД за 2020 г. е коригиран законосъобразно от ревизиращия екип поради установено отклонение от данъчно облагане. Изразява несъгласие с резултатите от приетата съдебно-оценителна експертиза (СОЕ), тъй като вещото лице не е спазило изискванията за съпоставимост на сделките с недвижимите имоти. Отправя искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по същество, с което жалбата срещу ревизионния акт (РА) да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции и внесената държавна такса за касационно обжалване, съгласно представен списък на разноските. Ответникът - „Артдом Строй“ ЕООД, чрез процесуалния си представител адв. Балкански, оспорва касационната жалба като неоснователна по аргументи, изложени в писмени бележки и в хода на делото, с молба да бъде отхвърлена, а решението на административния съд – оставено в сила. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за касационната инстанция, за което представя доказателства и списък на разноските. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба със становище за отсъствие на релевираните в нея отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, след преценка по допустимостта на жалбата, правилността на решението на заявените касационни основания и извършена служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е подадена от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея в съответната си част и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд София-град е бил РА № Р-22002223004609-091-001/18.03.2024 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с решение № 842/21.06.2024 г. на директора на Дирекция ОДОП София, с който на „Артдом Строй“ ЕООД са установени допълнителни задължения за корпоративен данък за 2020 г. в размер на 138 680,53 лв. и за ДДС за м. 01.2020 г. в размер на 13 074,63 лв., ведно със законна лихва в общ размер на 48 390,43 лв. Решаващият съд е установил по фактите, че ревизията за процесните данъчни периоди е втора по ред, след като с решение № 1008/19.07.2023 г. на директора на Дирекция ОДОП София е отменен РА № Р-22221422002091-091-001/29.03.2023 г. и преписката е върната на органите по приходите със задължителни указания за издаване на нов РА на основание чл. 155, ал. 4 ДОПК. Ревизионното производство е образувано със заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-22002223004609-020-001/02.08.2023 г. На следващо място съдът е обобщил констатациите и изводите на органите по приходите за отклонение от данъчно облагане, водещи до корекция на счетоводния финансов резултат за 2020 г. в увеличение със сума в размер на 1 525 491,38 лв., на основание чл. 78 във вр. с чл. 16, ал. 1 ЗКПО и до начисляване на ДДС върху приетата с РА пазарна цена на строително-монтажните работи на обектите - апартамент № 14, мазе, складово помещение и гаражи. По искане на жалбоподателя по делото са допуснати съдебно-оценителна (СОЕ) и съдебно-икономическа (СИЕ) експертизи, чиито заключения са приобщени към доказателствения материал и са обсъдени по същество. От правна страна административният съд е формирал заключение за издаването на процесния РА от компетентен орган по приходите и в предвидената форма, но при частично несъответствие с разпоредбите на материалния закон. В изложените мотиви са взети предвид нормите на ЗКПО и Наредба № Н-9 от 14.08.2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени на МФ (Наредба № Н-9 от 14.08.2006 г.). Съдът не е кредитирал изводите в експертната оценка на инж. Киселинова при ревизията с аргументи за изготвянето ѝ в противоречие със спецификата на сравняваните продукти и обстоятелството, че имотите на учредителите на правото на строеж – А. Ц., А. Л. и А. Н., са построени и придобити като обезщетение срещу отстъпеното право в полза на строителя, уговорено с предварителни договори от 2016 г. и с НА № 84 от 2017 г. Също така е отчел несъпоставимост на използваните пазарни аналози, въведени в експлоатация и предлагани на свободния пазар след извършването на допълнителни и луксозни СМР. Като пример е посочена сградата на [улица], притежаваща външен панорамен асансьор, който обслужва единствено взетия като аналог апартамент. Относно установените СМР на обекти на собствениците на земята са съобразени констатациите на вещото лице за допусната математическа грешка на ред 8 за паркомясто № 2. След извършената съпоставка на събраните доказателства в хода на ревизията и заключенията на СОЕ и СИЕ, съдът е приел, че в случая липсват основания за промяна на декларирания от „Артдом Строй“ ЕООД финансов резултат по ЗКПО за 2020 г. По приложението на ЗДДС административният съд е потвърдил спазването на разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗДДС при издаването на РА, съгласно която учредяването или прехвърлянето на право на строеж се смята за освободена доставка по ал. 1 до момента на издаването на разрешение за строеж на сградата. Споделил е частично изводите на органите по приходите относно доначисления данък за доставката с предмет довършителни СМР. Окончателният данъчен резултат за период м. 01.2020 г. е определен с оглед на изчисленията по СИЕ. Решението на Административен съд София-град е валидно, допустимо и правилно в обжалваната му част. Крайното заключение на съда е правилно и обосновано при съвкупна преценка на събраните доказателства по делото във връзка с основанията за облагане по ЗКПО и ЗДДС. Съгласно § 1, т. 14 ДР ЗКПО „пазарна цена“ е цената по смисъла на § 1, т. 8 ДР ДОПК, а именно, сумата без данъка върху добавената стойност и акцизите, която би била платена при същите условия за идентична или сходна стока или услуга по сделка между лица, които не са свързани. Допустимите методи за определянето ѝ са изброени в § 1, т. 10 ДР ДОПК, а редът и начинът са дадени с наредбата на министъра на финансите. Съгласно чл. 7 от наредбата, за определянето на пазарните цени се използват методът на сравнимите неконтролирани цени, методът на пазарните цени или методът на увеличената стойност. В тази насока първоинстанционният съд е обсъдил приложимите разпореди на Наредба № Н-9 от 14.08.2006 г. и сочените с РА предпоставки по чл. 16, ал. 1 ЗКПО, чл. 25, ал. 8 и чл. 27, ал. 3, т. 1, б. „а“ ЗДДС. Между страните не са спорни фактите и обстоятелствата, свързани със строителството на сградата в гр. София, [жк], [улица] през периода от 2016 г. до 2020 г. В хода на двете ревизионни производства е установено, че с НА № 84 от 14.06.2017 г. е било учредено право на строеж за построяване на 5-етажна жилищна сграда, заедно с подземните гаражи. Строителството е извършено въз основа на разрешение за строеж на 11.07.2017 г., грубият строеж е завършен на 26.12.2018 г., а въвеждането в експлоатация на 23.01.2020 г. Освен предвиденото обезщетение по НА № 84 от 14.06.2017 г. за А. Ц. (ап. 3, ап. 4, ап. 5, ап. 7, гаражи № 9-10 и № 14, паркоместа № 1 и № 1), А. Л. (ателие № 2) и А. Н. (ателие № 1), сделките с крайните клиенти са договаряни и сключвани основно през 2017 г., 2018 г. и началото на 2019 г., в т.ч. Ж. Г. – НА № 10 от 15.11.2017 г., Н. Н. – НА № 101 от 27.06.2018 г., А. М. – НА № 136 от 27.08.2018 г., В. Н. – НА № 149 от 10.10.2018 г. и др. Не могат да бъдат възприети безрезервно аргументите на касатора в подкрепа на резултатите от експертната оценка при ревизията, респективно - да не бъде кредитирана приобщената СОЕ. Увеличението на данъчната основа за облагане с корпоративен данък следва да бъде извършено при въвеждането на обекта в експлоатация, както е сторено с процесния РА, но нормата на чл. 16 ЗКПО категорично не представлява и не следва да се тълкува като основание за актуализация на стойността всички натрупани разходи и реализирани приходи от дейността за счетоводни цели към момента на признаването им. Заключенията на СОЕ и СИЕ са обсъдени при спазване на правилото на чл. 202 ГПК във вр. с § 2 ДР ДОПК. Изразеното несъгласие с констатациите на вещoто лица Обретенов, без да е проведено редовно оспорване на експертизата, не може да бъде квалифицирано като отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Правилни са изводите в обжалваното съдебно решение, че при определяне на пазарната цена експертът Е. Киселинова е използвала несъпоставими пазарни аналози с характеристиките на обследваните обекти, като освен това не са съобразени специфичните условия, датата и годината на договаряне и сключване на сделките. Видно от изнесените факти, пазарната цена на отредените за продажба е определена с РА/РД към датата на въвеждане на сградата в експлоатация на 23.01.2020 г. Избраният подход не води до определяне на данъчната основа за облагане при условия, които обичайно възникват в оборота между несвързани лица. Използването му неправилно е потвърдено с решение № 842/21.06.2024 г. на ДД ОДОП София, без в това отношение да бъдат изложени допълнителни мотиви. Като е достигнал до извод за незаконосъобразност на РА в тази част на спора, Административен съд София–град е постановил правилно съдебно решение, което не страда от пороците, посочени в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Изложеното от съда по приложението на ЗДДС дава основание за изменение на РА и установените с него допълнителни задължения за ДДС за м. 01.2020 г. до размер на 4 081,98 лв. Изложените мотиви в тази насока се споделят като издържани от фактическа и правна страна на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК. Предвид изхода на делото и своевременната претенция от процесуалния представител на ответника, на „Артдом Строй“ ЕООД се дължат сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 10 800 евро за касационното производство, съгласно договора за правна защита и съдействие от 18.07.2024 г., фактура № 1688/23.01.2026 г. и платежни нареждания от 28.01.2026 г., от 27.01.2026 г. и от 23.01.2023 г. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,