Определение № 1852 от 26.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2298/2023 г.

Производството е по реда на чл. 282, ал. 2 ГПК. Образувано е по подадена от „Банка ДСК“АД молба за спиране изпълнението на решение № 1686 от 03.04.2023 г. по в. гр. д. №2257 от 2022 г. на Софийски градски съд в частта му, с която „Банка ДСК“АД е осъдена да заплати на Е. Ч. и Т. Ч. сумата от: 7 953.71лв., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба в съда – 29.07.2020г. до окончателното изплащане на сумата; 1 809.5лв., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба в съда – 29.07.2020г. до окончателното изплащане на сумата; по 2 500лв. за всеки един от ищците, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба в съда – 29.07.2020г. до окончателното изплащане на сумата, срещу което молителят е подал касационна жалба вх. №47924/19.05.2023г. С платежно нареждане от 22.06.2023 г. молителят е внесъл по сметката на ВКС за обезпечения сумата 14 763.26лв. Съгласно чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК спирането на изпълнението на въззивно решение се допуска от ВКС при подадена пред него касационна жалба, след внасяне на обезпечение в размер на присъдената с обжалваното решение сума.В конкретния случай срещу решение по в. гр. д. №2257 от 2022 г. на Софийски градски съд в осъдителната му част е подадена касационна жалба и дължимото съгласно чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК обезпечение е внесено, поради което молбата за спиране на изпълнението на въззивното решение следва да бъде уважена. Воден от горното, Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на Гражданска колегия