Решение № 601 от 28.09.2010 г. на ВКС по гр. д. № 255/2010 г.

Решение № 601 от 28.09.2010 г. на ВКС по гр. д. № 255/2010 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Жанета Найденова Производството е по чл. 290 ГПК. Върховният касационен съд, 4 Г. О. с определение № 517 от 11.05.2010 г. по настоящето гр. д. № 255/2010 г. е допуснал касационно обжалване на решението на Кюстендилския окръжен съд от 16.10.2009г по гр. д. № 447/2009г в частта за предоставяне ползването при развод на семейното жилище и за да се произнесе ВКС по въпроса: при преценка на обстоятелствата за определяне на кого от двамата съпрузи да се предостави ползването на семейното жилище, следва ли да се преценява и здравословното им състояние. С определението си ВКС е преценил, че в противоречие на съществуваща практика-Р № 79/24.11.2000г по гр. д. № 1240/99г ВКС 2 Г. О., Р № 885/08 от 01.07.2008г по гр. д. № 4551/2007г ВКС, 5 Г. О., решение от 08.11.2008г по гр. д. № 58/2007г на Софийския окръжен съд, решение от 28.10.2008г по гр. д. № 241/2008г на Ловешкия окръжен съд, решение от 19.12.2007г по гр. д. № 9232007г на Дупнишкия районен съд, решение от 25 юни 2007г по гр. д. № 170/2007г на Кюстендилския окръжен съд и решение от 17.03.2008ij по гр. д. № 92/2008 г. Кюстендилският окръжен съд е решил спора между страните по поставения въпрос и че това е основание за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Т. К. К. от [населено място] е обжалвала решението на Кюстендилския окръжен съд от 16.10.2009г по гр. д. № 447/2009г в частта в която като е било отменено решението на Дупнишкия районен съд от 02.03.2009г по гр. д. № 770/2008г, с което семейното жилище в [населено място] е било предоставено за ползване от съпругата Т. К. К., е постановено ново решение. С него Окръжният съд предоставил ползването на същото жилище- ап. №, находящ се в бл. ет. на[жк] [населено място]-на съпруга К. Б. К.. В жалбата се твърди, че в тази част решението било неправилно поради допуснати нарушения на съществени съдопроизводствени правила и на материалния закон и поради необоснованост-отменителни основания по чл. 293, ал. 2 ГПК. Върховният касационен съд, след проверка на посочените основания за касация на решението на Кюстендилския окръжен съд в частта за предоставяне ползването на семейното жилище, прие следното: С решение на Дупнишкия районен съд от 02.03.2009г по бр. д. № 770/2008г е прекратен бракът, сключен на 02.05.1982г в [населено място] [община] между Т. К. К. и К. Б. К. като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на мъжа. Семейното жилище, представляващо апартамент № 17 в жилище блок 4 ет. 3 в[жк] [населено място] районният съд предоставил за ползване на жената. По жалба на мъжа Кюстендилският окръжен съд с решението си от 16.10.2009г по гр. д. № 447/2009г отменил решението на Дупнишкия районен съд в частта за вината и за семейното жилище и като приел, че и двамата съпрузи били виновни за дълбокото и непоправимо разстройство на брака, предоставил ползването на семейното жилище на мъжа. За този си извод Окръжният съд се позовал на вината на двамата съпрузи, на това, че съпругата според бившият съпруг, имала собствено жилище в [населено място], където живеела след като той сменил бравата и заключил апартамента в [населено място] и след като отчел, че бившите съпрузи имали вече пълнолетна дъщеря, за която нямало да се държи сметка за жилищните й нужди, решил спора. Предоставяйки апартаментът в [населено място] за ползване от мъжа. имали вина за следвало да При постановяване на решението обаче, Кюстендилският окръжен съд не взел предвид здравословното състояние на съпругата. В мотивите си той декларативно е приел, че щом и двамата съпрузи дълбокото и непоправимо разстройство на брака, мъжът ползва семейното жилище в [населено място]. А бившата съпруга понеже имала наследствено лично жилище в [населено място]/данни са били че жилището не е в селото, а е в махала Б./ "тя можела там да живее!" Така направените изводи са необосновани. На първо място следва да се приеме, че не само жената, но и мъжът е имал къде да живее освен апартаментът в [населено място]. Съпрузите имали вила, построена по време на брака, но строежът бил осъществен върху наследствено дворно място на мъжа в [населено място]. Там той живеел и отглеждал животни. Както е било установено от свидетелските показания, ответникът бил груб и агресивен към съпругата си и това е изключвало възможността и тя да ползвай и този общ недвижим имот-т. е. и вторият имот семейна имуществена общност на практика е бил оставен за ползване само от единия съпруг, от мъжа. На второ място-здравословното състояние на бившите съпрузи. Макар и по-възрастен с около 15 години от съпругата си, за К. Б. К. не е имало данни че е имал някакви здравословни проблеми. А такива проблеми е имала жената, за което още в първото по делото заседание пред районния съд представила писмени доказателства, от които е било видно, че имала хронично заболяване "Не алергична бронхиална астма ". Тя се водела на учет под № 207 към специализирана болница в [населено място] и в този смисъл са били медицинската бележка от 29.10.2008г и рецептурната книжка от 25.09.2002 г. Тези доказателства не са обсъдени от въззивния съд. Не е здравословното състояние на жената, която с оглед й е имала нужда да живее по-близко до болнично заведение, за да може при нужда да й се указва и медицинска помощ. Процедирайки по този начин Кюстендилският окръжен съд е допуснал нарушения на чл. 188, ал. 1 ГПК /отм./, на чл. 107, ал. 1 СК /отм./, чл. 56, ал. 1 СК-нов. В тази част решението е и необосновано. Въззивният съд се е позовал безкритично на свидетелски показания, предаващи други показания на умрял човек, за да приеме брачна изневяра, но не е изпълнил задължението си по СК да обсъди и обоснове жилищната нужда и във връзка със здравословното състояние на съпругата. Посочените нарушения мотивират извода, че решението на Кюстендилския окръжен съд е неправилно и че са налице основанията за отмяна по чл. 293, ал. 2 ГПК. За това Върховният касационен съд го отменява и постановява ново решение с което предоставя семейното жилище в [населено място] за ползване от жената Т. К.. И на поставения в определението за допустимост въпрос: следва ли при преценка на обстоятелствата за определяне на кого от двамата съпрузи да се предостави ползването на семейното жилище, да се преценява и здравословното им състояние, който въпрос е разрешен в противоречие на съществуващата практика: - Р№ 79/24.11.2000г по гр. д. № 1240/99г ВКС 2 Г. О., Р № 885/08 от 01.07.2008г по гр. д. № 4551/2007г ВКС, 5 Г. О., решение от 08.11.2008 г. по гр. д. № 58/2007 г. на Софийския окръжен съд, решение от 28.10.2008г по гр. д. № 241/2008г на Ловешкия окръжен съд, решение от 19.12.2007г по гр. д. № 9232007г на Дупнишкия районен съд, решение от 25 юни 2007г по гр. д. № 170/2007г на Кюстендилския окръжен съд и решение от 17.03.2008г по гр. д. № 92/2008 г., отговаря че е задължително решаващият съд да преценява и здравословното състояние, заедно с жилищните нужди, вината и ако има ненавършили пълнолетие, деца-техните нужди тогава когато определя кой от двамата бивши съпрузи следва да ползва след прекратяването на брака, семейното жилище. Върховният касационен съд на основание гореизложеното,