Определение № 213 от 06.08.2013 г. на ВКС по гр. д. № 3598/2013 г.

Производството е по чл.307, ал.1 ГПК. А. К. М. и К. А. К., и двамата от [населено място], са подали молба вх.№ 3582 от 12.02.2013 год. за отмяна на влязлото в сила решение № 23 от 11.01.2013 год. по в.гр.дело № 492/2012 год. на Старозагорския окръжен съд, с което е обезсилено решение № 945 от 25.08.2011 год. и е потвърдено допълнителното решение № 645 от 11.06.2012 год. по гр.дело № 1517/2010 год. на Старозагорския районен съд. Първият молител поддържа, че атакуваното решение противоречи на влязлото в сила решение № 133 от 03.01.2008 год. по гр.дело № 235/2007 год. на Старозагорския районен съд и че следва да бъде отменено на основание чл.303, ал.1, т.4 ГПК. Вторият молител твърди, че не е бил конституиран като ответник по гр.дело № 1517/2010 год. на Старозагорския районен съд и по в.гр.дело № 492/2012 год. на Старозагорския окръжен съд, въпреки че процесният недвижим имот му е бил прехвърлен на 08.02.2010 год. от молителя А. К. М., а исковата молба, въз основа на която е образувано производството е била подадена на 15.03.2010 год. Иска отмяна на влязлото в сила решение на основание чл.304 ГПК. С молбата за отмяна се представя нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № *, т.*, рег.№ *, нот.дело № * от * год. на нотариус А. К., рег.№*. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че молбата е подадена от заинтересувани страни по смисъла на чл.303, ал.1 ГПК, същата е вписана на 17.05.2013 год. и отговаря на изискванията на чл.306 ГПК за допускане за разглеждане в открито заседание. По тези съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.