Определение № 9608 от 13.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9042/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на С. Н. С. срещу Определение №672 от 23.05.2025 г. на Административен съд (АС) – Силистра по КАНД №40/2025 г. С определението съдът е оставил без разглеждане искането на С. Н. С. за възобновяване на административнонаказателното производство по АНД № 51/2024 г. на Районен съд (РС) - Русе, приключило с Решение № 395 от 30.07.2024 г., оставено в сила с Решение № 3499 от 02.12.2024 г. на АС – Русе по КАНД № 812/2024 г. и е прекратил производството по делото. Частният жалбоподател сочи, че определението е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и прегражда правото му на защита. Счита, че е налице хипотезата на чл. 70, ал. 2, т. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), тъй като доказателствата дадени от актосъставителя и административнонаказвашия орган не отговарят на соченото нарушение. Съдът заобикаля факта, че Решение №846/2024 г. по КНАД №234/2024 г. на АС - Разград изпълнява хипотезата на чл. 70, ал. 2, т. 3 ЗАНН. Съдът не е коментирал и допълнително приложеното на 02.04.2025 г. с писмо нови доказателства — Решение №258 от 24.03.2025 г. на АС - Разград. По посочените и по подробно изложени в частната жалба съображения прави искане определението да бъде отменено и да бъде възобновено административнонаказателното производство. Ответникът – началник отдел „Контрол“ в Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ (РДАА) – Русе изразява становище за неоснователност на частната жалба. Върховният административен съд счита частната жалба за допустима – подадена е в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване акт. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Производството по КАНД № 40/2025 г. на АС – Силистра е образувано по искане на С. Н. С. за възобновяване на административнонаказателното производство по АНД № 51/2024 г на Районен съд - Русе, приключило с Решение № 395 от 30.07.2024 г., оставено в сила с Решение № 3499 от 02.12.2024 г. по КАНД № 812/2024 г. на АС – Русе, с което е изменено наказателно постановление (НП) № 38-0006371 от 17.10.2023 г., издадено от началник отдел „Контрол" в РДАА - Русе, с което на С. Н. С. за нарушение по чл. 150а, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП наложеното административно наказание глоба в размер на 300,00 лв. е намалено на 100,00 лв. Искането е депозирано на 05.12.2024 г. В него е посочено, че е на основание чл. 70 ЗАНН. Към искането е приложено Решение №846 от 21.11.2024 г. на АС - Разград по КАНД №234/2024 г., с което, в производство по реда на чл. 70 и сл. ЗАНН, е отменено Решение №1977 от 24.06.2024 г. по КАНД №303/2024 г. на АС – Русе и Решение №69 от 05.02.2024 г. по АНД №2133/2023 г. на РС – Русе и делото е върнато за ново разглеждане от РС – Русе. С молба подадена на 02.04.2025 г. С. е посочил, че желае съдът да съобрази и Решение №258 от 24.03.2025 г. на АС – Разград по КАНД № 12/2025 г., което е приложено към молбата. С решението съдът е отменил Решение №432 от 30.08.2024 г. по АНД № 661/2024 г. на РС – Русе, с което е потвърдено НП № 38-0007611 от 29.02.2024 г. издадено от началник отдел „Контрол“ в РДАА – Русе, в частта, с която на наказаното лице за нарушение на чл. 150а, ал. 1 ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100,00 лв. на основание чл. 177, ал. 1, т. 2, пр. 2 ЗДвП и за нарушение на чл. 2, ал. 1 от Наредба № 41 от 04.08.2008 г. му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200,00 лв. на основание чл. 105, ал. 1 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП) и вместо него е отменил НП № 38-0007611 от 29.02.2024 г., издадено от началник отдел „Контрол“ в РДАА – Русе, в частта, с която на наказаното лице, за нарушение на чл. 150а, ал. 1 ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100,00 лв. на основание чл. 177, ал. 1, т.2, пр. 2 ЗДвП и за нарушение на чл. 2, ал. 1 от Наредба № 41 от 04.08.2008 г. му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200,00 лв. на основание чл. 105, ал. 1 ЗАвтП. Съдът е оставил в сила Решение № 432 от 30.08.2024 г. по АНД № 661/2024 г. на РС – Русе в останалата част. На 23.04.2025 г. от процесуалния представител на С. – адв. М. Ангелова е депозирана молба, в която същата, наред с други обстоятелства, е посочила, че искането е на основание чл. 70, ал. 2, т. 8 ЗАНН. В оспореното определение АС – Силистра е посочил, че с НП № 38-0006371 от 17.10.2023 г., издадено от началник отдел „Контрол" в РДАА - Русе, на С. Н. С. за нарушение по чл. 150а, ал. 1ЗДвП, на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 300,00 лв. НП е оспорено пред РС - Русе, като във връзка с жалбата е образувано АНД № 5/2024 г. С Решение № 395 от 30.07.2024 г. НП в тази част е потвърдено, като е изменен размерът на административното наказание и същото е намалено на 100,00 лв. Решението на РС - Русе е потвърдено с Решение № 3499 от 02.12.2024 г., по КАНД № 812/2024 г. на АС – Русе. При така установеното съдът е приел, че искането е направено в срок, от лице, по отношение на което е издаден актът по чл. 70, ал. 1, т. 1 ЗАНН и което е легитимирано съобразно чл. 72, ал. 1, т. 2 ЗАНН да иска възобновяване, но въпреки това е недопустимо. Посочил е, че в случая не е налице акт по смисъла на чл. 70, ал. 2, т. 8 ЗАНН. С Решение № 846/2024 г. по КАНД № 234/2024 г. на АС – Разград, на което се е позовал С., не се отменя административен акт. Наред с това производството по КАНД № 234/2024 г. на АС – Разград не касае С.. Той не е страна в това производство и не посочва кои констатации по възобновеното производство по издаденото НП са взети предвид при издаване на НП № 38-0006371 от 17.10.2023 г., на началник отдел „Контрол" в РДАА - Русе. Предвид посоченото съдът е оставил без разглеждане искането на С. за възобновяване на административнонаказателното производство по АНД № 51/2024 г. на РС - Русе, приключило с Решение № 395 от 30.07.2024 г., оставено в сила с Решение № 3499 от 02.12.2024 г. на АС – Русе по КАНД № 812/2024 г. и е прекратил производството по делото. Определението е правилно. Съгласно чл. 70, ал. 2, т. 8 ЗАНН, административно-наказателните производства подлежат на възобновяване, ако с влязло в сила решение на съда се отмени административен акт, констатациите в който са взети предвид от наказващия орган при издаване на акта по ал. 1, т. 1 – 4. В случая със сочените от С. влезли в сила решения, а именно – Решение №846 от 21.11.2024 г. на АС - Разград по КАНД №234/2024 г. и Решение №258 от 24.03.2025 г. на АС – Разград по КАНД № 12/2025 г. посочената хипотеза няма как да бъде изпълнена. С първото от двете решения не е отменен административен акт, а единствено влезли в сила решения и делото е върнато за ново разглеждане от РС – Русе. Със второто посочено от С. решение е отменено съдебно решение и потвърденото с него наказателно постановление, но не и административен акт. Липсата на посочен от С. отменен административен акт, констатациите в който са взети предвид от наказващия орган при издаване на акта по ал. 1, т. 1 – 4, води до недопустимост на направеното от него искане. За пълнота следва да се посочи, че отмененото с Решение №258 от 24.03.2025 г. на АС – Разград по КАНД № 12/2025 г. наказателно постановление (НП № 38-0007611 от 29.02.2024 г.), освен че не е изискуемия от разпоредбата на чл. 70, ал. 2, т. 8 ЗАНН административен акт, не изпълнява и другото посочено в разпоредбата условие, а именно – констатациите по него не са и няма как да са взети предвид от наказващия орган при издаването на НП № 38-0006371 от 17.10.2023 г. на началник отдел „Контрол" в РДАА – Русе, най малко предвид по-късната дата на издаването му. Неоснователни са изложените в частната жалба възражения, за неправилност на определението, предвид наличието на предпоставките по чл. 70, ал. 2, т. 2 и 3 ЗАНН. Доколкото с молба от 23.04.2025 г. С. изрично е посочил, че искането за възобновяване е на основание чл. 70, ал. 2, т. 8 ЗАНН, установяването на предпоставките по т. 2 и 3 на чл. 70, ал. 2 ЗАНН е било извън предмета на делото, поради което и съдът не се е произнасял за наличието на посочените в разпоредбите основания за възобновяване. Определението е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд,