Определение № 1185 от 04.12.2023 г. на ВКС по т. д. № 1962/2023 г.

Производството е по чл. 274 ал. 2 вр. с чл. 92 ал. 3 ГПК. Образувано е по частна жалба на В. Д. П., назначена за вещо лице по допусната по т.д.№ 356/2023 г. на Софийски апелативен съд съдебно – икономическа експертиза, против определение № 667/26.10.2023 г. по същото дело, с което е оставена без уважение молбата й за отмяна, по реда на чл. 92 ал. 1 ГПК, на постановено предходно определение, инкорпорирано в протокола от открито съдебно заседание на 11.10.2023 г. по същото дело, за налагане глоба от 200 лева, на основание чл. 86 ГПК. Отново се заявява обстоятелството, че в деня на съдебното заседание, за неявяване в което съдът е наложил глоба на вещото лице – 11.10.2023 г. – същата е била вещо лице по пет дела / посочени с номера /, от 9,00 ч. до 11.00 ч. в Софийски районен съд, разглеждането на които се проточило, поради разпит на свидетели. Заявява, че не е уведомила за възпрепятстването си да се яви пред Софийски апелативен съд, защото разчитала, че ще успее, макар и с известно закъснение, за което предупредила пълномощниците на страните. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал. 1 ГПК, считано от деня на постановяване атакуваното определение – 26.10.2023 г., поради което доказателства, за конкретната дата на уведомяване на лицето за определението на САС от 26.10.2023 г., не са необходими. Частната жалба изхожда от легитимирано да обжалва лице и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване съдебен акт. Частната жалба е неоснователна. Софийски апелативен съд е наложил глоба на вещо лице В. П. за това, че въпреки депозирано в срок заключение по възложената СИЕ, не се е явила в съдебно заседание на 23.10.2023 г. – за приемане на заключението, без посочване на уважителни причини за това. Приемането на заключението е единственото процесуално действие, от което зависи приключване на производството, с предмет откриване производство по несъстоятелност на търговско дружество, което по естеството си, а и по закон, изисква максимална бързина на процесуалните действия. При служебна справка от ЕИСС на СРС настоящият състав установи, че посочените от жалбоподателката дела са насрочени за 23.10.2023 г., в диапазона 9,30 ч. – 10,50 ч ., при насрочено за 10,00 ч. търговско дело № 356/2023 г. на САС, поради което молбата й за отмяна на глобата е неоснователна само на това основание. Вещо лице П. е била длъжна да съобрази, че предвид броя на делата / 5 / и насрочването на три от тях за час, следващ часа на съдебното заседание в САС, при неяснота относно очакваните, а и инцидентно възможни по същите процесуални действия, както и предвид разглеждането им в сравнително отдалечена от Съдебната палата сграда, обективно е било невъзможно явяването й и в двете съдебни инстанции, при спазване часа за насрочване, вкл. с известен разумен толеранс от страна на съда. Налице са били достатъчно обстоятелства да обосноват у вещо лице П. основателно съмнение, че не би успяла да се яви своевременно в САС, за което е следвало да уведоми съда. Предвид липсата на други процесуални действия по делото пред САС, неявяването й се оказва единствена причина за отлагането му, в ущърб на изискването за максимална бързина на процесуалните действия. При своевременно уведомяване от страна на вещо лице П. е могло съдът своевременно да пренасрочи разглеждането на делото в друг удобен ден или час, максимално близко до вече определените. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение