Определение № 5340 от 29.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3790/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. АПК. Образувано е по частна жалба на „Строс“ ООД, представлявано от управителя С. Атанасов, чрез процесуален представител адв. К. Стоянова, срещу определение № 10758 от 06 декември 2023 г., постановено по адм. дело № 7359/2023 г. по описа на Административен съд София град. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се претендира отмяната му и връщане на делото на същия съд за произнасяне по същество на спора. Писмени възражения в срока по чл. 232 АПК са депозирани. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. С атакуваното определение, на основание чл. 159, т. 4 АПК, е отменен хода по същество на делото, даден с протоколно определение от 16 ноември 2023 г. и е оставена без разглеждане жалбата на „Строс“ ООД против заповед № РНИ23-РА50-92/19 юни 2023 г. на главния архитект на район „Нови Искър“ Столична община, с която е одобрен проект за изменение на действащия ПУП-ИПРЗ в обхвата на УПИ І – за керамичен завод, от кв. 47, по плана на гр. Нови Искър, [жк], като за ПИ с идентификатори 00357.5357.1045 и 00357.5357.1046 се образуват нови УПИ ХVІІІ-1045 за ЖС и УПИ ХІХ-1046 за ЖС. Производството по делото е прекратено. За да достигне до този правен резултат, съдът е приел, че жалбата е недопустима, тъй като жалбоподателят няма качеството на "заинтересувано лице" по смисъла на чл. 131, ал. 1 вр. ал. 2 ЗУТ. Поради това за него липсва правен интерес от оспорването и не е активно легитимиран да обжалва процесната заповед - чл. 159, т. 4 АПК. Така постановеното определение е законосъобразно. При постановяване на същото, административният съд правилно е отчел и съобразил приложимите правни норми. По делото не е спорно, че имотите, по отношение на които дружеството - жалбоподател е заявило вещни права, се явяват съседни за имотите – предмет на плана. Правилно съдът е изследвал за наличие на някоя от хипотезите на чл. 131, ал. 2, т. 2, 3, 4 и 5 ЗУТ, които се явяват специални спрямо общия случай по чл. 147, ал. 1 АПК. За отсъствието на предпоставките по посочените разпоредби са изложени подробни съображения, които се възприемат от настоящата инстанция и не следва да бъдат преповтаряни. Съобразно заключението на приетата съдебно-техническа експертиза, предназначението на имота, предмет на плана, не се променя и не се допуска включване на имотите на дружеството - жалбоподател в ново, свързано застрояване, както и промяна в застрояването им и намалени разстояния. Няма данни и за приложението на чл. 131, ал. 2, т. 5 ЗУТ. Правилен е изводът на съда за липса на предпоставките по чл. 131, ал. 2 ЗУТ, поради което имотите на жалбоподателя не се явяват засегнати от предвижданията на плана, одобрен с оспорената заповед, и за него липсва правен интерес от обжалване. Предвид това, че обжалваното определение на Административен съд София град е валидно, допустимо и правилно - следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото и предвид своевременно направените искания в тази връзка - на ответниците Столична община, както и на „КИТ-93“ – Т. Паунов, следва да се присъдят направените по делото разноски съответно - за юрисконсултско възнаграждение - 100 лева, и за адвокатско възнаграждение, реално заплатено, в размер на 1250 лева, съгласно договор за правна защита и съдействие. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав