Определение № 92 от 16.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 7388/2014 г.

Производството е по чл. 307 ал.1 от ГПК. Молба за отмяна на решение от 12.06.2003г по гр.д. №2277/2003г на Софийски районен съд, 48 състав, постановено по иск на Н. Г. Н. с правно основание чл. 11 ал.2 ЗСПЗЗ и влязло в сила като необжалвано на 08.09.2003г, е постъпила В. Н. Н., като пълномощник на ищеца по архивираното понастоящем дело Н. Г. Н. ,негов баща. Молбата е постъпила на 02.10.2014г с изтъкнати основания по чл. 303 ал.1 т.1 и т.5 от ГПК. По първото изтъкнато основание са приложени документи, издадени след постановяване на посоченото за отмяна съдебно решение и основани на него – реш.№1000 от 24.11.2003г и от 01.11.2004г на О. П. по чл. 18ж ППЗСПЗЗ, реш. от 14.04.2008г на О. П. за определяне на обезщетение по чл. 10б ЗСПЗЗ, реш. на СРС от 19.04.2009г по адм.д.№14400/2008г на СРС за неговото изменение, кореспонденция със СО р. С. и скици във връзка с тези последващи производства, както и удостоверения за наследници на Г. В. и документи във връзка с признатото право на възстановяване на собствеността ,вкл. за местонахожданието на имота към 1933г. Молителят обосновава искане за преразглеждане на делото ,тъй като по негова преценка решението го ощетява и му се възстановява имот, който не е идентичен с неговия. При справка в архива на съда установил ,че тези документи липсват по делото ,както и „първоначалната му искова молба”. Основанието по чл. 303 ал.1 т.5 ГПК е изтъкнато, тъй като адвокатът, представлявал ищеца по гр.д. № 2277/2003г на Софийски районен съд, не го уведомил за хода и изхода на делото, допуснато е разминаване на фактите с обективната истина. При проверката за допустимост на молбата за отмяна на основание чл. 307 ал.1 ГПК Върховният касационен съд, ІІІ отделение, взе предвид следното: Посоченото в искането за отмяна решение от 12.06.2003г по гр.д. № 2277/2003г на Софийски районен съд е постановено по реда на чл. 11 ал. 2 ЗСПЗЗ, по иск на настоящия молител Н. Г. Н., предстсавляван в процеса от адв. Б. П., негов съдебен адрес. Приложено е пълномощно от ищеца до адв. П. да заведе исковата молба и го представлява до приключване на делото ,изходът от което е в полза на молителя, т.е искът по чл. 11 ал.2 ЗСПЗЗ е бил уважен изцяло. Молителят прилага документи, представляващи актове на административни органи в последващи спрямо атакуваното съдебно решение производства по реда на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, свързани с индивидуализацията на имота и правото на обезщетение, които актове нямат характера на новооткрити обстоятелсктва и нови доказателства по смисъла на чл. 303 ал.1 т.1 ГПК. .Освен че е отдавна е изтекъл срокът ,в който е допустимо да се иска отмяна на посоченото решение, за молителя липсва и правен интерес от отмяната на същото. Основанието по чл. 303 ал.1 т.5 ГПК също не може да бъде допустимо изтъкнато, тъй като при представителство от адвокат, каквото в случая е надлежно осъществено по делото, е налице участие ,а не лишаване от възможност от участие в процеса по смисъла на чл. 303 ал.1 т.5 ГПК. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.