Определение № 4046 от 14.12.2023 г. на ВКС по гр. д. № 5202/2023 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на М. Н. Н., чрез адв. А. Ж., против определение № 1222/09.05.2023 г., постановено по гр.д.№ 784/2023 г. от 4-ти състав на САС. Ответникът по частната касационна жалба я оспорва, с писмен отговор. Частната касационна жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното определение, състав на САС е приел, че на ответника по делото се дължат направените по делото разноски, въпреки постановеното връщане на исковата молба и прекратяване на производството. Съдът е посочил, че при връщане на исковата молба след като производството по нея е било образувано и ответникът е получил препис от нея, подлежат на присъждане всички разноски на ответника, с когото е възникнало процесуално правоотношение, чието поведение не стои в основата на прекратяване на делото, направени преди узнаването за прекратяване на делото и по повод воденето на делото, за чието установяване ответникът е представил надлежни доказателства. Ответницата по исковете за недействителност на завещателно разпореждане е получила препис от исковата молба и е подала отговор на същата, с който е упражнила защита по допустимостта, евентуално по основателността на исковете. Удостоверено е и заплащането на адвокатско възнаграждение за защита срещу исковете, извършено по банков път. В изложението на основанията за допустимост на касационното обжалване се сочи правен въпрос, дължат ли се съдебни разноски в случай на нередовна искова молба, администрирана от некомпетентен съд и извършена размяна на книжа пред него. Нормата на чл.118, ал.2 ГПК е ясна и по нейното приложение е налице трайна съдебна практика, а съгласно тази разпоредба, ако съдът прецени, че делото не му е подсъдно, той го изпраща на надлежния съд. В този случай делото се смята за висящо пред този съд от деня на подаване молбата пред ненадлежния съд, като извършените от последния действия запазват силата си. От тази разпоредба следва, че след като ответникът е получил препис от исковата молба пред ненадлежния съд, то това действие запазва силата си, както и извършените процесуални действия пред този съд, в т.ч. подаден отговор на исковата молба, направено искане за присъждане на разноски и др. Осъществяването на правна защита и при прекратяване на производството води до наличие на предпоставките за заплащане на разноските, свързани с тази защита, под формата на адвокатско възнаграждение, на основание чл.78, ал.4 ГПК. По горните въпроси е налице практика на ВКС /опр. № 429/2010 г. по гр.д.№ 417/2010 г. на ІІ гр.отд., опр. По гр.д.№ 4831/2021 г. на ІV гр.отд. на ВКС и др./, съобразена от страна на въззивния съд, поради което касационното обжалване не следва да се допуска. В частната касационна жалба се излагат доводи за неправилност на определението на първоинстанционния съд, с което е върната исковата молба, но то не е било предмет на обжалването на определението по чл.248 ГПК пред САС, поради което доводите в тази насока не са относими към настоящото производство. Предвид изложеното, състав на ВКС