Решение № 11946 от 8.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4593/2017 г.

Решение № 11946 от 8.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4593/2017 г., V о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" (ГДПБЗН), чрез процесуалния му представител юрисконсулт Е. Рашева, против решение № 103 от 06.03.2017 г., постановено по адм. дело № 670/2016 г. по описа на Административен съд - Хасково, с което е отменена негова заповед № 1983к-1674 от 11.11.2016 г., в частта й по т. 3, с която А. Нончев временно е отстранен от длъжност и е разпоредено изземване на служебните му карта, личен знак и оръжие. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението, поради необоснованост на изводите на съда, съответно противоречие с материалния закон. Оспорва се приетото от съда, че в заповедта липсват мотиви, обосноваващи постановеното временно отстраняване, като се твърди, че съдът не е отчел, че в медиите са разпространени материали, уличаващи служителя, което е довело до уронване на престижа на службата и същите биха попречили на дисциплинарно-разследващия орган да извърши нужните действия в дисциплинарното производство. Твърди се, че не може да бъде отнето правото на индивидуална преценка на дисциплинарно-наказващия орган, относно обстоятелствата по отстраняването. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно. Ответникът - А. Нончев, чрез пълномощника си адв. В. Александров, в молба, с характер на отговор по чл. 163, ал. 2, във вр. с чл. 228 от АПК, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски за касационното производство. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и потвърждаване на съдебното решение. Върховният административен съд, в настоящия състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в срока по чл. 211 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Съдът подробно е обсъдил събраните релевантни за спора доказателства и вярно и точно е установил фактическата обстановка. Жалбоподателят А. Нончев е младши инспектор - водач на специален автомобил, той и пожарникар в участък "Противопожарна безопасност и защита на населението" (ПБЗН) - Стамболово на Районна служба ПБЗН - Хасково, към Регионална дирекция ПБЗН - Хасково при ГДПБЗН-МВР. В резултат на проведена полицейска операция от служители на Дирекция "Вътрешна сигурност", същият е задържан непосредствено след предаване на наркотични вещества на трето - гражданско лице. По случая е образувано досъдебно производство - № 105/2016 г. по описа на ОСлО - Хасково, по което Нончев е привлечен като обвиняем. Тези данни са съобщени с писмо на директора на ГДПЗН, който също така е сезиран и от директора на РДПБЗН - Хасково с предложение за образуване на дисциплинарно производство за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина от Нончев, описано в предложението, за което деяние е посочено, че е образувано цитираното досъдебно производство. Директора на ГДПБЗН е издал частично оспорената заповед, с която е образувано дисциплинарно производство срещу Нончев, определена е комисия в посочения състав за дисциплинарноразследващ орган и е постановено с оспорената точка 3 от заповедта временно отстраняване на служителя от длъжност, на основание чл. 214, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Видно от текста на заповедта отстраняването е постановено "поради обстоятелствато, че служебното му положение може да затрудни разкриването на обективната истина по случая, поради това, че е предизвикал медиен интерес чрез централните и местни информационни източници, станал достояние на гражданите на България, на служителите от ОДМВР - Хасково и РДПБЗН - Хасково, което би повлияло демотивиращо при изпълнение на служебните им задължения". При тези данни, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в писмена форма, при спазване на процесуалните правила, но е немотивирана в оспорената част, тъй като в нея няма изложени съображения, които да водат до извод за наличие на елемента от фактическия състав на чл. 214, ал. 1, т. 1 от ЗМВР - как служебното положение на служителя би затруднило разкриването на обективната истина по случая. Съдът е посочил, че предизвикания медиен интерес е напълно ирелевантен по отношение изискването мярката да се налага, само когато служебното положение на служителя би затруднило изясняването на истината. В заповедта не са посочени обстоятелства, които могат да се подведат под сочената норма, послужила за правно основание за издаване на заповедта. Подобни съображения липсват и в цялата преписка по издаване на акта. Неизлагането на мотиви съдът е приел за съществено нарушение на формата на акта, с което е нарушен закона и е ограничено конституционното право на труд и защита на жалбоподателя, поради което е отменил заповедта. Така постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Съгласно чл. 214, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, държавен служител в МВР може да бъде временно отстранен от длъжност, с писмена заповед, когато срещу него е е образувано дисциплинарно производство по чл. 207 от ЗМВР и служебното му положение би затруднило разкриването на обективната истина. В случая, правилно съдът е приел, че е налице първата от двете изискуеми в кумулация изисквания на нормата - срещу служителя е образувано дисциплинарно производство по чл. 207 от ЗМВР. Липсват обаче посочени обстоятелства и доказателства, свързани със служебното му положение - водач на специален автомобил и пожарникар, които да обосновават как това му служебно положение може да се отрази на разкриването на обективната истина. Правилно съдът е приел, че обстоятелството за предизвикания медиен интерес и влиянието на същия върху служителите на МВР и РДПБЗН са ирилевантни към служебното положение на адресата на акта и както то би затруднило разкриването на обективната истина. В касационната жалба отново се повтаря като касационно основание обстоятелството, че са налице медийни публикации, отразяващи случая, но отново не се установява връзка между тях, служебното положение на служителя и неговото влияние, които да обосновават приложението на чл. 214, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, съответно неправилно приложение на нормата от съда. Само цитирането на текста от закона и презумирането, че длъжността на дисциплинарнопривлеченото лице, може да попречи на разкриване на обективната истина, ако същото продължи да работи, не удовлетворява изискването за мотивираност на административния акт. Правилно съдът е преценил, че е налице нарушение на закона. Неоснователно е и възражението, че е отнето правото на индивидуална преценка на административния орган на обстоятелствата по случая, които налагат отстраняване на дисциплинарнопривлечения служител. В решението на съда никъде не е формиран подобен извод и не е отречено това право на администртивния орган. Конкретната преценка е в неговите правомощия, но за същата следва да бъдет изложени убедителни мотиви, подкрепени от данните по преписката. В случая липсват обстоятелства, релевантни на посоченото в заповедта правно основание, което прави извода на съда за необоснованост на заподведта, съответно за нейната незаконосъобразност правилен. Не са налице отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и обжалваното решение следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски за настоящото касационно производство - действително заплатена сума от 300 лв. за адвокатски хонорар, установена с представения договор за правна защита и съдействие от 07.04.2017 г. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,