Определение № 1459 от 16.12.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6589/2014 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] със седалище в [населено място] срещу решение № 191 от 29.7.2014 г, постановено по гр.дело № 371/2014 г на Шуменски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 388/23.5.14 г по гр.дело 0 807/14 г по описа на Шуменски районен съд в частта, с която е признато за незаконно и отменено уволнението на В. В. Д., извършено със заповед № 215/6.3.14 г на основание чл.328 ал.1 т.2 предл.1 от КТ и е възстановена е на преди заеманата длъжност „касиер-оператор” на основание чл.344 ал.1 т.1 и т.2 от КТ. В касационната жалба се подържа, че въззивното решение е недопустимо, респ.неправилно, постановено в нарушение на процесуалните правила и материалния закон. В изложението на основанията по чл.284 ал.3 от ГПК се подържа, че е налице касационното основание по чл.280 ал.1 т.1 от КТ, доколкото мотивите на въззивното решение противоречат на решение по Тълкувателно дело № 9/13 г на ВКС, ГК, според което с предварителна закрила при уволнение по чл.333 ал.3 предл.1 от КТ във вр. с пар.1 т.6 от ДР на КТ се ползва работник или служител, който е член на синдикалното ръководство / председател, секретар/, на синдикалната организация, учредена и структурирана в предприятието на съответния работодател, но не и на ръководствата на вътрешните структури /секции/. Ответницата по касационната жалба В. В. Д. не взема становище по същата. Предявените искове са с правно основание чл.344 ал.1 т.1 и т.2 от КТ.В исковата молба ищцата В. Д. е подържала, че прекратяването на трудовия й договор, извършено поради закриване на част от предприятието е незаконно на формално основание, тъй като същата е секретар на синдикалната секция „Подкрепа” при [фирма] Шумен и липсва предварително писмено съгласие на синдикалния орган, определен с решение на централното ръководство за уволнението й.За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че уволнението на ищцата е незаконно, тъй като Д. се ползва със закрилата по чл.333 ал.3 от КТ.Приел е, че към датата на уволнението ищцата е била секретар на синдикалната организация в предприятието, а работодателят не е поискал и съответно получил съгласие за прекратяване на трудовото й правоотношение. Върховният касационен съд, Четвърто Гражданско отделение намира следното: Съгласно решение по Тълкувателно дело № 9/13 г на ВКС, ГК с предварителна закрила при уволнение по чл.333 ал.3 предл.1 от КТ във вр. с пар.1 т.6 от ДР на КТ се ползва работник или служител, който е член на синдикалното ръководство / председател, секретар/, учредена и структурирана в предприятието на съответния работодател, но не и на ръководствата на вътрешните структури /секции/ в рамките на тази синдикална организация.При твърдение в исковата молба, че ищцата е секретар на синдикалната секция, а не на синдикалната организация в предприятието, мотивите на въззивното решение, с което е прието, че уволнението е незаконосъобразно на формално основание противоречат на посоченото тълкувателно решение.Налице е касационното основание по чл.280 ал.1 т.1 от КТ поради което обжалвания съдебен акт следва да бъде допуснат до касационен контрол. Воден от горните мотиви, ВКС, Четвърто ГО,