Определение № 174 от 19.04.2021 г. на ВКС по т. д. № 715/2021 г.

Производството е по чл. 274 ал. 2 изр. 2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на С. А. К., в качеството му на управител на „Стройимпекс Неделино -98“ ООД, в несъстоятелност, срещу определение №34 от 10.02.2021г. по т.д.№227/2021г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, с което е оставена без разглеждане молбата му за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.3 и т.5 от ГПК на влязлото в сила определение №295 от 25.01.2013г. по т.д.№1395/2012г. на Пловдивски апелативен съд. Частният жалбоподател моли да се отмени атакуваното определение и да се разгледа подадената от него молба за отмяна на влязлото в сила определение на Пловдивски апелативен съд. Излага съображения, че при постановяване на определението, съставът на ВКС не се е съобразил с писмените доказателства, входирани в регистратурата на ВКС в същия ден, в който е постановено определението. Счита, че в случая е недопустимо прилагането на Тълкувателно решение №7/31.07.2017г. по т.дело №7/2014г. на ОСГТК на ВКС, тъй като то няма обратно действие. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275 ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но разгледана по същество е неоснователна. За да остави без разглеждане подадената от С. А. К. молба за отмяна, тричленният състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, е приел, че определение №295 от 25.01.2013г. по т.д.№1395/2012г. на Пловдивски апелативен съд не попада в обхвата на изключенията, предвидени в т.6 от тълк. решение №7/31.07.2017г. по т.дело №7/2014г. на ОСГТК на ВКС, поради което не подлежи на отмяна. Определението е правилно. С. А. К., в качеството на управител на „Стройимпекс Неделино -98“ ООД /н./ е подал молба за отмяна на влязлото в сила определение №295 от 25.01.2013г. по т.д.№1395/2012г. на Пловдивски апелативен съд, с което е прекратено производството по делото и е върната подадената от „Стройимпекс Неделино -98“ ООД жалба срещу решение №293 от 23.07.2012г. по т.д.№92/2012г. на Смоленски окръжен съд, с което е потвърден отказ на Агенция по вписванията –ТР по подадено от С. А. К. заявление №20120503142624 за вписване на нови обстоятелства по партидата на дружеството. Подадената молба за отмяна се явява процесуално недопустима. Даденото от състава на ВКС разрешение е съобразено със задължителните постановки в т.6 от тълк. решение №7/31.07.2017г. по т.дело №7/2014г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които не подлежат на отмяна по чл.307 от ГПК определенията, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, с изключение на определението за прекратяване на делото поради отказ от иска. Неотносими към допустимостта на молбата за отмяна са оплакванията на жалбоподателя, че касационният съд не е взел предвид писмените доказателства, входирани в регистратурата на ВКС на 10.02.2021г. Посочените писмени доказателства са в подкрепа на изложените в молбата за отмяна твърдения за ненадлежно представителство на „Стройимпекс Неделино -98“ ООД в производството по т.д.№1395/2012г. на Пловдивски апелативен съд. Дори и представените доказателства изцяло да потвърждават заявените от жалбоподателя фактически твърдения, те не могат да променят извода за недопустимост на производството с оглед вида на акта, чиято отмяна се иска – определение за прекратяване на производството, поради неотстраняване в срок на нередовности на въззивната жалба. Неоснователни са и оплакванията на жалбоподателя относно неправилното приложение на ТР №7/31.07.2017г. по т.дело №7/2014г. на ОСГТК на ВКС, по отношение на актове, влезли в сила преди приемането на тълкувателното решение. Съгласно разясненията относно действието на приеманите от Върховния касационен съд тълкувателни решения, дадени с т.1 от Тълкувателно решение №7/31.07.2017г. по тълк.д. №7/2014г. на ОСГТК на ВКС, последващо тълкувателно решение, с което е дадено задължително тълкуване на приложим по делото закон в смисъл, различен от възприетия в решението, не е основание за отмяна на влязло в сила решение. От това следва, че ако правният спор е висящ към момента на приемане и оповестяване на тълкувателното решение, както и ако сезирането на съда със спора следва по време приемането и оповестяването на решението, даденото от Върховния касационен съд тълкуване на закона следва да бъде съобразено от съда при постановяване на съдебното решение по съществото на спора. В случая молбата за отмяна е подадена след приемането на Тълкувателно решение №7/31.07.2017г. по тълк.д.№7/2014г. на ОСГТК на ВКС, съответно дадените с него разяснения са задължителни за съда при разглеждането й. Поради това производството по молбата за отмяна на определение №295 от 25.01.2013г. по т.д.№1395/2012г. на Пловдивски апелативен съд, е недопустимо, както законосъобразно е приел съставът на ВКС, ТК, ІІ т.о. Воден от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, на основание чл. 274 ал. 2 изр. 2 от ГПК