Определение № 4786 от 09.05.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3321/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Р. В. А. от дата 21.02.2025 г. с вх.№2755 по описа на Регистратурата на Върховен административен съд, срещу определение № 4425/10.02.2025 г. по адм. дело №12021/2024 г. по описа на Административен съд София – град (АССГ). Изложени са доводи за неправилност – касационни основания по чл. 209, ал. 3 АПК. Иска се неговата отмяна. В срока по чл. 232 АПК е постъпил писмен отговор от Дирекция „Социално подпомагане-Люлин“, с което се твърди, че частната жалба е недопустима, евентуално неоснователна. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира частната жалба за подадена от надлежни страни, в срока по чл. 230 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на определението за валидност, допустимост и правилност е неоснователна. По делото е установено, че производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на Р. В. А., посочено като „възражение-жалба-искане“. Административен съд София – град с разпореждане от 11.12.2024 г. е оставил жалбата без движение и указал на страната в 7 – дневен срок от съобщението, да изясни кой административен акт на ДСП „Люлин“ се обжалва, каква е търсената защита, да се представи четливо копие на жалбата и редовно пълномощно. На 16.12.2024 г. в Административен съд София – град постъпило в писмо, от което става ясно, че нередовностите не били отстранени в срок. Първоинстанционният административен съд с разпореждане № 795/08.01.2025 г. е дал още една възможност на жалбоподателя да отстрани нередовностите. Същите не били отстранени в срок и съдът с определение №4425/10.02.2025 г. е прекратил производството по адм. дело №12021/2024 г. по описа на АССГ. Определението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният административен съд надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти и обстоятелства от значение за казуса и е извел правилни изводи, които се възприемат изцяло от настоящата инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите в случая материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. Обосновано е прието в обжалваното определение, че жалбоподателката не е изпълнила указанията на съда във връзка с редовността на първоинстанционната жалба. Подадената жалба не отговаря на изискванията за редовност и допустимост, за което Р. В. А. е била надлежно известена, ведно с дадени указания за последиците при неотстраняване на нередовностите на молбата в дадения срок. При липса на подадено надлежно уточнение законосъобразно съдът е приел, че жалбата, по която е образувано адм. д. №12021/2024 г. по описа на АССГ, не съставлява редовно и надлежно сезиране по реда на АПК, поради което е прекратил производството по делото, като процесуално недопустимо. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение