Решение № 4074 от 14.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11252/2025 г.

Производството е по реда на чл. 237 – чл. 244 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по искане на С. Г. А., чрез адв. Горанова за отмяна на влязло в сила съдебно решение № 6685 от 06.11.2023 г. по адм.д. № 4608/2023 г. на Административен съд София град, оставено в сила с решение № 8192 от 03.07.2024 г. по адм.д. № 2875/2024 г на Върховния административен съд. В искането за отмяна са изложени доводи за наличието на основания за отмяна по чл. 239, т. 3 АПК - актът е основан на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен. За да обоснове наличието на твърдяното основание за отмяна искателят представя влязло в сила решение № 22294 от 27.06.2025 г. по адм.д. № 1469/2025 г. на Административен съд София град, с което по жалба на С. Г. А. е обявена нищожността на заповед № 1440/15.08.2022 г. на директора на Областна дирекция по безопасност на храните София област. Към писмено становище от 27.02.2026 г. представя решение № 976 от 09.01.2026 г. по адм. д. № 1445/2024 г. на Административен съд София град, с което по жалба на С. Г. А. е обявено за нищожно становище № 23-018/22.08.2022 г. на директора на Областна дирекция по безопасност на храните София област и изпълнителен лист по същото дело. Претендира присъждане на разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираните разноски от ответната страна. Ответникът по искането за отмяна – директорът на Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ гр. София, намира искането за отмяна за неоснователно. Претендира присъждане на разноски. В условия на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираните разноски от искателя. Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд, Първа колегия, намира искането за отмяна като подадено от надлежна страна и в срока по чл. 240 АПК, за процесуално допустимо. Разгледано по същество, искането е основателно. С решение № 6685 от 06.11.2023 г. по адм.д. № 4608/2023 г. на Административен съд София град, чиято отмяна се иска, е отхвърлена жалбата на С. Г. А. срещу акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 23/06/3/0/05316/04/01 от 12.04.2023 г., издаден от директора на Областна дирекция - гр. София на Държавен фонд „Земеделие“, с който на С. Г. А. е отказана изцяло одобрената финансова помощ по договор № BG06RDNP001-6.007-2550-C01 от 02.04.2021 г., на основание чл. 9, ал. 1, т. 2, ал. 2, т. 1 от договора, респ. т. 32, във вр. с т. 32.2 и т. 32.12 от Раздел II от Условията за изпълнение по подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитието на малки стопанства” от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия” от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г., и е определено задължение в размер на 19 558 лв., представляващо публично държавно вземане за изплатено и подлежащо на възстановяване първо плащане по договор № BG06RDNP001-6.007-2550-C01 от 02.04.2021 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 15.11.2022 г., на основание чл. 17, ал. 1 от административния договор. С решение № 8192 от 03.07.2024 г. по адм.д. № 2875/2024 г. на Върховния административен съд, осмо отделение е оставено в сила горепосоченото първоинстанционно решение. Установява се от данните по делото, че в решението чиято отмяна се иска е прието за установено, че на 02.04.2021 г. между Държавен фонд „Земеделие“ и С. А. е сключен договор № BG06RDNP001-6.007-2550-С01 за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитие на малки стопанства“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. С договора е предвидено, че одобрената помощ въз основа на представените от ползвателя на етапа на кандидатстването по подмярка 6.3 заявление и документи, включително бизнес план, е в размер на левовата равностойност на 15 000 евро - 29 337 лв., като първото плащане в размер на левовата равностойност на 10 000 евро – 19 558 лв., се извършва в срок до два месеца от датата на сключването на договора, а второ плащане в размер на левовата равностойност на 5 000 евро - 9 779 лв., се извършва в срок до три месеца след издаване на уникален идентификационен номер на окомплектована с всички изискуеми документи съгласно Раздел 4 от Условията за изпълнение на искане за второ плащане от бенефициента, в случай на одобрение на помощта след извършени проверки, включително на мястото, относно точното изпълнение на бизнес плана и извършен анализ за установяване на съответствието между физическото състояние и одобрения бизнес план, съгласно чл. 8, ал. 5 от същия договор. Установено е, че към крайната дата на проверка на изпълнение на бизнес плана, кандидатът е задължен да представи становище от Областна дирекция по безопасност на храните, от което да е видно, че земеделското му стопанство и дейността му отговарят на изискванията на Закона за защита на растенията. На 29.07.2022 г. А. е подал искане за второ плащане в Разплащателната агенция на Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ гр. София. На 08.08.2022 г. до лицето е изпратено уведомително писмо за наличие на нередности изх. № 01-223-6500/166, описани в 10 точки. В т. 9 от писмото е посочено, че е необходимо в 15-дневен срок да бъде представено становище на Областна дирекция по безопасност на храните София област, от което да е видно, че земеделското стопанство и дейността на А. отговарят на изискванията на Закона за защита на растенията. На 22.08.2022 г. в Областна дирекция София на Държавен фонд „Земеделие“ е постъпил отговор от А., с който е представил всички изискани му с писмото документи от т. 1 до т. 10, с изключение на становището по т. 9, като е заявил, че е подал заявление до Областна дирекция по безопасност на храните София област на 16.08.2022 г. за издаване на становище за състоянието на управляваното от него стопанство. На 01.10.2022 г. С. А. е представил становище № 23-017 от 10.08.2022 г. на Областна дирекция по безопасност на храните София област, в което е отразено, че земеделският производител е представил в Областна дирекция по безопасност на храните София област необходимите документи, посочени в заявлението и същото е издадено в уверение на това, че земеделското стопанство на С. А. отговаря на изискванията на Закона за защита на растенията. С писмо изх. № 1053/10.10.2022 г. директорът на Областна дирекция по безопасност на храните София област е уведомил директора на Областна дирекция София към Държавен фонд „Земеделие“, че А. е подал второ заявление за становище „ПРСР (2014-2020 г.) с вх. № 4133 от 16.08.2022 г., както и заявление с молба за анулиране на становище № 23-017/10.08.2022 г. на Областна дирекция по безопасност на храните София област. Посочено е, че в резултат на проверка от инспектори от отдел „Растителна защита“ при Областна дирекция по безопасност на храните София област, извършена на място в стопанството, отразена в Констативен протокол № SFO000877 от 18.08.2022 г. и доклад към него от 22.08.2022 г. е издадено становище № 23-018/22.08.2022 г., в уверение на това, че земеделското стопанство и дейността на С. Г. А. не отговарят на изискванията на Закон за защита на растенията. Съгласно заповед № 1440/15.08.2022 г., издадена от директора на Областна дирекция по безопасност на храните София област, считано от 16.08.2022 г., становище № 23-017/10.08.2022 г. е обезсилено. С посочената заповед е разпоредено да се възобнови вътрешният ход на процедурата по издаване на становище по подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитието на малки стопанства“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ за периода 2014-2020 г. От мотивите на документа е видно, че към подаденото от С. А. заявление не са приложени следните изискуеми документи: растителни паспорти за растенията, предназначени за засяване - картофи, една от земеделските култури, които отглежда през 2022 г. Посочено е, че заявителят притежава удостоверение за регистрация по чл. 22 ЗЗР, но от 2016 г. не е изпълнявал задълженията си по чл. 24, ал. 1 от Закон за защита на растенията, тъй като не е подавал ежегодно декларации за липса на промени или актуализиране на данните в регистъра. С уведомително писмо за отстраняване на нередности № 07-225-6500/100/25.10.2022 г., директорът на Областна дирекция София при Държавен фонд „Земеделие“ е уведомил А., че по служебен път е получена информация от Областна дирекция по безопасност на храните София област на 18.08.2022 г., че становище № 23-017/10.08.2022 г. е обезсилено, считано от 16.08.2022 г. На 12.10.2022 г., с писмо вх. № 07-225-2000/94, от Областна дирекция по безопасност на храните София област е предоставено на Държавен фонд „Земеделие“ становище № 23-018/22.08.2022 г., от което е видно, че земеделското стопанство и дейността на С. А. не отговарят на изискванията на Закона за защита на растенията. Последвало е издаване на писмо № 07-225-6500/119 от 18.11.2022 г., с което С. А. е уведомен, че на основание чл. 24, ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 АПК, Държавен фонд „Земеделие“ открива процедура по издаване на акт за установяване на публично държавно вземане поради констатирано неизпълнение на задълженията му, съдържащи се в чл. 13, ал. 1 от административния договор, респективно т. 17 вр. т. 29.3.5 от Раздел I „Техническо изпълнение на проектите“ от Условията за изпълнение. Административният съд е установил също, че в оспорения акт за установяване на публично държавно взимане е посочено, че в искането за второ плащане, във връзка с постигането на специфична цел "Достигане на съответствие със Стандартите на Общността по отношение на ветеринарните и фитосанитарните изисквания, хуманното отношение към животните, опазването на околната среда, хигиената, сигурността и безопасните условия на труд", бенефициентът не е представил становище от Областна дирекция по безопасност на храните София област, че земеделското стопанство и дейността му отговарят на изискванията на Закона за защита на растенията. Вписан е факта на обезсилване на становище № 23-017/10.08.2022 г. с мотивирана заповед № 1440/15.08.2022 г, считано от 16.08.2022 г. В акта е прието за установено, че е извършена проверка при местонахождението на стопанството, резултатите, от която са отразени в Констативен протокол № SFO000877 от 18.08.2022 г. и доклад към него, като на 22.08.2022 г. е било издадено становище № 23-018/22.08.2022 г. на директора на Областна дирекция по безопасност на храните София област, в което е посочено, че земеделското стопанство и дейността на бенефициента не отговарят на изискванията на Закона за защита на растенията. Базирайки се на горните установявания, директорът на Областна дирекция София при Държавен фонд „Земеделие“ е приел, че не е изпълнена заложената за изпълнение в Приложение № 3 към административния договор цел "Достигане на съответствие със Стандартите на Общността по отношение на ветеринарните и фитосанитарните изисквания, хуманното отношение към животните, опазването на околната среда, хигиената, сигурността и безопасните условия на труд", поради което е налице неизпълнение на задълженията от страна на А., заложени в т. 13, ал. 1 от административния договор и същият няма право да получи второ плащане и дължи възстановяване на първото, на основание т. 32 и т. 32. 1, т. 32. 2 и т. 32. 13 от раздел "Финансово изпълнение на проектите и плащане" от Условията за изпълнение по процедура за подбор № BG06 RDNP001-6. 007. Съгласно чл. 239, т. 3 от АПК актът подлежи на отмяна, когато е основан на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен. Соченото основание за отмяна изисква правните последици на отменения акт да са в условията на преюдициалност за правоотношението, предмет на съдебното решение, както и тази отмяна да е влязла в сила след приключване на устните състезания в последната инстанция по същество. В конкретния случай молителят се позовава на основанието по чл. 239, т. 3 от АПК в последната хипотеза - акт на друго държавно учреждение, който в последствие е отменен. Това основание се отнася за случаите, когато решението, чиято отмяна се иска, е било обусловено от задължителната сила на административния акт. Следва да се съобрази, че отмяната на тези актове, респективно прогласяването на тяхната нищожност по аргумент за по-силното основание, оборва основата, на която е изградено решението и затова по силата на посочената законова хипотеза съдебното решение също следва да бъде отменено. В конкретния случай настоящият съдебен състав намира, че тази хипотеза е налице. При съобразяване на приложените към искането за отмяна доказателства се установява, че с влязло в сила решение № 22294 от 27.06.2025 г. по адм.д. № 1469/2025 г. на Административен съд София град по жалба на С. Г. А. е обявена нищожността на заповед № 1440/15.08.2022 г. на директора на Областна дирекция по безопасност на храните София област. С посочената заповед № 1440/15.08.2022 г. на директора на Областна дирекция по безопасност на храните София област, считано от 16.08.2022 г. е обезсилено становище № 23-017/10.08.2022 г. на директора на Областна дирекция по безопасност на храните София област, и е разпоредено да се възобнови вътрешния ход на процедурата по издаване на становище за подмярка 6.3. „Стартова помощ за развитието на малки стопанства“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ за периода 2014 – 2020 г във връзка със заявление № 4090/10.08.2022 г. Видно от изложените в акта за установяване на публично държавно вземане мотиви на 12.10.2022 г. е получено от Областна дирекция на Българска агенция по безопасност на храните София област новоиздаденото становище № 23-18/22.08.2022 г. на директора на Областна дирекция по безопасност на храните София област. В мотивите на акта за установяване на публично държавно вземане въз основа на становище № 23-18/22.08.2022 г. на директора на Областна дирекция по безопасност на храните София област е прието, че земеделското стопанство на А. и дейността му не отговарят на изискванията на Закона за защита на растенията. В акта е изложено също, че базирайки се на констатациите на административния орган следва, че не е изпълнена заложената за изпълнение съгласно Приложение 3 към административния договор цел „Достигане на съответствие със Стандартите на Общността по отношение на ветеринарните и фитосанитарните изисквания, хуманното отношение към животните, опазването на околната среда, хигиената, сигурността и безопасните условия на труд“, в резултат на което е прието, че е налице неизпълнение от А. на задълженията му, заложени в чл. 13, ал. 1 от административния договор, което е обусловило приложението на чл. 27, ал. 7 ЗПЗП вр. чл. 9, ал. 1, т. 2 от административния договор. Към искането за отмяна е приложено и решение № 976 от 09.01.2026 г. по адм. д. № 1445/2024 г. на Административен съд София град, видно от което по жалба на С. Г. А. е обявено за нищожно становище № 23-018/22.08.2022 г. на директора на Областна дирекция по безопасност на храните София област. При съобразяване на приложения изпълнителен лист от 20.02.2026 г., издаден от Административен съд София град на основание чл. 268, т. 2 АПК, във вр. с чл. 404, т. 1, чл. 405, ал. 1 и ал. 2 ГПК и чл. 408, ал. 1 ГПК и предвид посоченото в него, че решение № 976/09.01.2026 г. по адм.д. № 1445/2024 г. подлежи на изпълнение, настоящия съдебен състав счита, че решението с което е прогласена нищожността на становище № 23-018/22.08.2022 г. на директора на Областна дирекция по безопасност на храните София област е влязло в законна сила. В конкретния случай видно от данните по делото безспорно се установява, че прогласеното за нищожно становище № 23-018/22.08.2022 г. на директора на Областна дирекция по безопасност на храните София област, което е посочено, като едно от основанията за издаване на оспорения пред административния съд акт за установяване на публично държавно вземане е издадено в изпълнение на обявената за нищожна заповед № 1440/15.08.2022 г. на директора на Областна дирекция по безопасност на храните София област. Тази фактическа установеност налага обоснования извод, че съдебните решения, с които са обявени за нищожни заповед № 1440/15.08.2022 г. на директора на Областна дирекция по безопасност на храните София област и на становище № 23-018/22.08.2022 г. на директора на Областна дирекция по безопасност на храните София област, съставляват факт от значение за правилното разрешаване на делото, доколкото прогласената нищожност на посочените актове заличава с обратна сила последиците от заявеното волеизявление. Предвид изложеното следва да се съобрази, че правните последици от обявената нищожност на заповед № 1440/15.08.2022 г. на директора на Областна дирекция по безопасност на храните София област и на становище № 23-018/22.08.2022 г. на директора на Областна дирекция по безопасност на храните София област са преюдициални и обуславят правилното разрешаване на правния спор приключил с влязлото в сила съдебно решение № 6685 от 06.11.2023 г. по адм.д. № 4608/2023 г. на Административен съд София град, чиито предмет е акт за установяване на публично държавно вземане № 23/06/3/0/05316/04/01 от 12.04.2023 г., издаден от директора на Областна дирекция - гр. София на Държавен фонд „Земеделие“. При съобразяване на гореизложените факти следва извод, че е изпълнено основанието за отмяна по чл. 239, т. 3 АПК. Влязлото в сила съдебно решение № 6685 от 06.11.2023 г. по адм.д. № 4608/2023 г. на Административен съд София град, оставено в сила с решение № 8192 от 03.07.2024 г. по адм.д. № 2875/2024 г на Върховния административен съд следва да бъде отменено, и делото върнато на Административен съд София град за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд. При новото разглеждане на делото следва да се съобразят установяванията в настоящото решение и действието на обявените за нищожни с влезли в сила съдебни решения заповед № 1440/15.08.2022 г. на директора на Областна дирекция по безопасност на храните София област и становище № 23-018/22.08.2022 г. на директора на Областна дирекция по безопасност на храните София област върху законосъобразността на оспорения акт за установяване на публично държавно вземане № 23/06/3/0/05316/04/01 от 12.04.2023 г., издаден от директора на Областна дирекция - гр. София на Държавен фонд „Земеделие“. Настоящият съдебен състав намира за неоснователна претенцията на искателя за присъждане на съдебни разноски. По аргумент от чл. 143 АПК в съдебното производство отговорността за разноски произтича от факта на неоснователно повдигнатия правен спор и следва да се понесе от страната, чието правно твърдение е отхвърлено. В конкретния случай следва да съобрази, че с решението, с което се уважава молба за отмяна и се възстановена висящността на спора с оглед връщане на делото за ново разглеждане, не се разрешава съдебния спор по същество, а само се възстановява висящността на процеса. В този смисъл и съобразно т. 4 на Тълкувателно решение № 6 по тълкувателно дело № 6/2012 г. по описа на ОСГТК на ВКС, разноските, направени от искателя в производство по отмяна на влязло в сила съдебно решение, когато молбата е уважена, се присъждат с решението по съществото на спора. Мотивиран от горното и на основание чл. 244, ал. 1, предл. второ АПК, Върховният административен съд, състав на Първа колегия,