Определение № 58 от 24.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1658/2020 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Постъпила е молба с вх. № 10037/21.12.2020 г. от З. Л. М. – Д. чрез пълномощника адвокат К. Д.. В нея се прави искане по чл. 248, ал. 1 ГПК, вр. чл. 78 ГПК за изменение на постановеното по чл. 288 ГПК определение № 510/19.11.2020 г. в частта за разноските. Препис от молбата е връчен на насрещната страна по реда на чл. 248, ал. 2 ГПК, като не е постъпил отговор. Върховният касационен съд, състав на II г.о., като взе предвид исканията и доводите на молителя, намира следното: С определение № 510/19.11.2020 г., постановено по настоящото дело по реда на чл. 288 ГПК, не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 5233 от 03.12.2019 г. по гр. д. № 488/2019 г. на Окръжен съд – Благоевград. В определението е прието, че ответникът не е направил искане за присъждане на сторените в настоящото касационно производство разноски, поради което такива не следва да му бъдат присъдени. В подадената молба се твърди, че към отговора на касационната жалба, по която е образувано настоящото производство, е приложен договор за правна защита и съдействие, както и списък на разноски по чл. 80 ГПК, съгласно които ответникът е заплатил адвокатски хонорар в размер на 800 лева. Сочи, че искането за заплащане на разноски е направено своевременно посредством представения списък, поради което определението по чл. 288 ГПК трябва да бъде изменено, като в полза на ответника да бъде присъдена сумата от общо 800 лева – разноски по делото. Съгласно чл. 81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. След като касационната жалба не е допусната до разглеждане, то определението по чл. 288 ГПК е акт, с който приключва делото в настоящата инстанция, поради което с него следва да се присъдят и направените разноски, при наличие на своевременно въведено от страните искане. Неоснователни са доводите на молителя, че списъкът по чл. 80 ГПК съдържа искане за присъждане на разноски. Това искане трябва да бъде направено изрично, съгласно диспозитивното начало в процеса /съдът предоставя защита и съдействие на страните само доколкото е надлежно сезиран/ и не може да бъде изведено от представения по делото списък по чл.80 ГПК. Той само отразява изброените като направени разноски по пера и представянето му е процесуална предпоставка за развитие на производството по изменение на крайния съдебен акт в частта за разноските. Съобразно т.9 от ТР №6/2013г., ОСГТК, ВКС, разпоредбата на чл. 80 ГПК предвижда, че страната, която е поискала присъждане на разноски, следва да представи списък на разноските. Предвидената правна последица от неизпълнение на това процесуално задължение е, че страната няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските. Настоящият съдебен състав счита, че представянето на доказателства за сторени разноски /договор за правна защита и съдействие/ също не представлява искане за тяхното присъждане. След като в отговора на касационната жалба, или до приключване на производството по чл.288 ГПК, не е направено изрично искане за присъждане на разноски, то позоваването на действия по представяне на списък и доказателства е ирелевантно и такива не следва да се присъждат. Молбата за изменение на определението по чл. 288 ГПК в частта за разноските, е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.