Определение № 8986 от 30.09.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9177/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по постъпила частна жалба от С. С. Ш., гр. Айтос, срещу Определение № 5990 по Вх. №7750 01.07.2025 г., Бургас, 02.07.2025 г., постановено от Административен съд – Бургас/АС - Бургас/ по адм. дело №696/2024 година. Излагат се доводи за неправилност и незаконосъобразност поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Не е постъпил отговор от ответната страна – Комисия за защита от дискриминация в законоустановения 7 - дневен срок. Върховният административен съд намира частната жалба за процесуално допустима като подадена в срок, от активно легитимирана лице с правен интерес, за което съдебният акт е неблагоприятен, срещу определение, подлежащо на съдебен контрол пред настоящия съд. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Предмет на оспорване пред АС - Бургас по адм. дело №696/2024 г. е било Решение № 116 от 15.03.2024 г. на Комисията за защита от дискриминация/КЗД/, петчленен разширен заседателен състав, по преписка № 232/2022 г. С този административен акт е установено, че Директорът на СУ „[наименование]“ [населено място] не е извършил нарушение на забраната за дискриминация по чл. 4, ал.2, във вр. с чл. 4, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация/ЗЗДискр./ по признаци „лично положение“ „убеждение“ и „обществено положение“ спрямо С. С. Ш., с адрес: гр. Айтос, [улица]. С Решение № 8526 от 01.11.2024 г. е отхвърлена жалбата на С. С. Ш. от гр. Айтос, против Решение № 116 от 15.03.2024 г. на Комисията за защита от дискриминация, петчленен разширен заседателен състав, по преписка № 232/2022 г. и жалбоподателят е осъден да плати на КЗД разноски. Недоволен от горецитирания съдебен акт Ш. с молба от 28.11.2024 г. е поискал на основание чл.21 от Закона за правна помощ да му бъде предоставена правна помощ, във връзка с обжалване на това решение, като е посочил, че няма финансова възможност да наеме адвокат. Ш. е посочил, че притежава недвижимо имущество и работи, за които обстоятелства е представил писмени доказателства. С Определение № 9787/29.11.2024 г. първоинстанционният съд е оставил без уважение искането на С. Ш. да му бъде предоставена правна помощ за процесуално представителство в производството по оспорване на Решение № 8526 от 01.11.2024 г. по адм. дело № 696/2024 г. по описа на Административен съд - Бургас. Това определение е оспорено пред Върховния административен съд, който с Определение № 559 от 22.01.2025 г. по адм. дело № 137/2025 г. го е оставил в сила. Жалбоподателят Ш. е подал частна жалба с Вх. № 7750/01.07.2025 г. против Определение № 9787 от 29.11.2024 г., която се явява втора частна жалба срещу същото определение. По тази втора частна жалба от 01.07.2025 г. АС - Бургас е констатирал, че е налице хипотезата на чл.215, т.4 от АПК, поради което я е оставил без разглеждане с оспореното пред настоящия касационен състав Определение №5990 /02.07.2025 г. по адм. дело №696/2024 година. Определението е валидно, допустимо и правилно. По предходна частна жалба на Ш. срещу Определение № 9787 от 29.11.2024 г. е постановено Определение №559/22.01.2025 г. по адм. дело №137/2025 г. на ВАС, който го е оставил в сила. След извършения касационен контрол е налице влязъл в сила съдебен акт, поради което подадена последваща частна жалба срещу същото определение е недопустима и правилно първоинстанционният съд е приел, че е налице хипотезата на чл. 215, т. 4 от АПК. Първоинстанционният съд въз основа на правилно установена фактическа е извел законосъобразни правни изводи. Определението като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид гореизложеното и на основание чл. 235 от АПК, Върховният административен съд, състав на Пето отделение