Определение № 223 от 18.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3254/2015 г.

Производството е по реда на чл.282 във вр.с чл.309 ГПК. Образувано е по две молби за отмяна на влязло в сила решение № 58 от 12.05.14г.по гр.дело № 7025/13на ІІ г.о.на ВКС,подадени от В. М. Ж. и от [фирма] чрез пълномощника им адв.А. М.,в които е направено искане за спиране на изпълнението на посоченото решение.С него е отменено частично решение от 25.04.13г.по гр.дело № 3166/12г.на Софийски градски съд ,ІІ-а състав и вместо него в отменената част е постановено друго,с което е признато за установено по отношение на В. М. Ж.,че А. М. Х. е собственик на 9,25/100 ид.ч.от едноетажна жилищна сграда в [населено място], [улица],разположена в дъното на дворното място с площ от 1064 кв.м.,съставляващо имот № 15 от кв.536 по плана на [насеено място],м.. На основание чл.108 ЗС В. Ж. е осъден да предаде на А. Х. владението върху процесната сграда,както и на основание чл.431 ал.2 ГПК/отм./е отменен констативен нот.акт № г. Върховният касационен съд,състав на ІV г.о.намира,че искането е процесуално допустимо.Молбите за отмяна са постъпили в срок и е налице е висящо производство по чл.303 ГПК,което е предпоставка за спиране изпълнението на решението. Съгласно чл.282 ал.2 от ГПК спирането на изпълнението е обусловено от задължението на молителя /длъжник по изпълнението/да представи надлежно обезпечение,което в случая е внесено от молителя,като е представен редовен документ за внасяне на сумата 2 770 лв,представляваща 9.25/100 от стойността на данъчната оценка на процесната жилищна сграда. По изложените съображения молбата следва да бъде уважена като бъде постановено спиране изпълнението на решението,чиято отмяна се иска. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.