Определение № 50331 от 03.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1811/2021 г.

Производството е по чл. 248,ал.1 от ГПК. Образувано е по молба на А. Г. К. чрез пълномощник адв.В. В. от САК, ответник в производство по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на „Юробанк България„ АД срещу въззивно решение №10076 от 20.01.2021г. по в. гр.дело №557/2020г.на Софийски апелативен съд. С определение №84 от 08.02.2022г по гр. дело №1811/2021г на ВКС Трето г.о касационната жалба не е допусната до разглеждане. Иска се изменение на определението в частта за разноските. В отговора на касационната жалба ,депозиран с вх. № 33807/11.05.2021г ищцата А. Г. К. ,представлявана от адв. В. В. от САК е поискала присъждане на разноски за защита в касационното производство ,представляващи изцяло изплатен адвокатски хонорар. В определението ,чието изменение се иска, съдът не е присъдил поисканите от страната разноски въз основа на констатацията ,че разноските за сумата 3911,66лв, означени в приложения договор за правна защита и съдействие като дължими и извършени от представляваната страна за адвокатска защита в производството, са платени по банков път, но платежен документ не е приложен. Констатацията, дала основание при постановяване на определение №84 от 08.02.2022г по гр. дело №1811/2021г на ВКС да не се уважи искането за възлагане на разноски, се оспорва с настоящата молба. Изтъква се,че при депозиране на отговора в действителност е било приложено платежно нареждане за кредитен превод от 23.04.2021г,установяващо твърдението за заплатено възнаграждение по банкова сметка на адв. В. В..Изтъква се че подредбата на книжата по делото свидетелства за нарушение на чл.38 т.4 от Правилника за администрацията на съдилищата ,тъй като изтъкнатият платежен документ не е прономериран заедно с други книжа към отговора на касационната жалба и се намира при книжа, означени като „препис“ без да са прономерирани и подредени като постъпили документи по делото.С настоящата молба се иска присъждането на разноски в установения им размер. Насрещната страна „Юробанк България„ АД ,чрез пълномощник адв.С. Ц. от САК в срока по чл.248, ал.2 ГПК възразява по основателността на молбата Твърденията в оспорване на констатацията на съда са неоснователни.В отговора на касационната жалба, в частта по описа на приложените документи ,не фигурира изрично описано платежно нареждане .В описа на посочени 16 съдебни акта, адвокатско пълномощно и договор за правна помощ ,не е посочено преводно нареждане.Доказване на плащане по смисъла на ТР №6/2012г ОСГТК не е налице. Молбата с основание чл. 248, ал.1 ГПК е постъпила в срок.По същество следва да бъде уважена,като съображенията на съда са следните: Разноските за касационното производство на А. Г. К. представляват платено адвокатско възнаграждение ,като необходимо условие за присъждането на тези разноски в тежест на касатора „Юробанк България„ АД в случая е своевременното представяне на платежен документ ,тъй като заплащането е уговорено да се осъществи с превод на сумата по банкова сметка.Действително ,документ с посоченото съдържание не е прономериран по делото и се намира сред копията от депозирания отговор/същите се намират по делото ,но не са под опис/. Платежното нареждане е с дата 23.04.2022г, документът е заверен с подпис от адв.В. В.. Заверката му по този начин е извършена ,за да бъде взет предвид от съд. В отговора на касационната жалба се съдържа описание на приложенията към него /стр 175 по описа на делото / в който опис платежното нареждане не е посочено. Документът не е описан като приложение към отговора – в раздел приложения, т.1-19,както отбелязва насрещната страна но в същия отговор - на страни първа, при отправяне на искане за присъждане на разноски ,се съдържа позоваване на този документ и се изтъква прилагането му с цел установяване разплащането по банков път. Поради това обстоятелството, че документът не е взет предвид при постановяване на определение №84 от 08.02.2022г по гр. дело №1811/2021г на ВКС, следва да се отдаде не на пропуск на страната да го представи своевременно, а на пропуск при удостоверяване постъплението на всички книжа по делото и подредбата им .Към този извод насочва констатацията, че платежното нареждане се намира в кориците на делото,макар и не там ,където му е мястото. Разноските за адвокатска защита, на които молбата по чл.248 ал.1 ГПК се основава ,са заявени за присъждане своевременно.Извършването на самите разноски и представянето на доказателствата – включително банков документ за плащане, не е след приключване на производството пред инстанцията, за която разноските се отнасят и следва да се приеме за установено. Поради това определение№84 от 08.02.2022г по гр. дело №1811/2021г на ВКС подлежи на изменение .На основание чл.78, ал.3 ГПК ответницата по жалбата има право на разноски,установени в касационното производство в размер на 3911,66 лв, за адвокатска защита.Насрещната страна,касационен жалбоподател, следва да бъде осъдена да ги заплати. Ето защо Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,