Определение № 1461 от 10.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1221/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от АПК във връзка с чл. 213 а от АПК вр. чл. 285, ал.2 вр. ал. 1, изр. последно от ЗИНЗС. Образувано е по частна жалба от И. П. С., понастоящем в Затвора –[населено място], срещу Определение № 5629 от 08.12.2025г., постановено по адм.д. № 1215/2025г. по описа на АС-Пазарджик, тричленен състав, с което в производство по чл.213а от АПК вр. чл.235, ал.2 от АПК е оставена без разглеждане частната жалба на И. С. вх. № 11133 от 17.11.2025г. срещу Определение № 4784 от 23.10.2025г., постановено от същия съдебен състав по същото адм.д. № 1215/2025г. по описа на АС- Пазарджик. Частният жалбоподател твърди неправилност на обжалваното определение и иска отмяната му от ВАС с произтичащите от това правни последици. В срока по чл.232 от АПК по делото е постъпил писмен отговор на частната жалба от насрещната страна, ГД“ Изпълнение на наказанията“-София, с подробно развити в него съображения за неоснователност на частната жалба, съответно – за правилност на обжалваното с нея определение. ВАС, трето отделение намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: Производството по ЧКАД № 1215/2025 г. по описа на Административен съд- Пазарджик, тричленен състав, е образувано по частна жалба срещу протоколно определение № 4370 от 30.09.2025г., постановено по адм.д. № 565/ 2025г. по описа на АС- Пазарджик, с което в производство по чл.284 от ЗИНЗС вр. чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, образувано по иск на И. П. С. против ГД "Изпълнение на наказанията" за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100 000 лв в резултат на лошите условия в Затвора – [населено място], е оставено без уважение искането на ищеца за назначаване на служебен защитник – т.е. за предоставяне на правна помощ във вид на процесуално представителство по Закона за правната помощ /ЗПП/. Тричленният състав на АС-Пазарджик се е произнесъл по частната жалба, с която е сезиран, като със свое Определение № 4784/23.10.2025г., постановено по адм.д. № 1215/2025г. по описа на АС-Пазарджик е приел частната жалба за неоснователна и е оставил в сила Протоколно определение №4370 от 30.09.2025г. по адм.д. № 565/2025г. по описа на АС-Пазарджик. В диспозитива на цитираното по-горе определение изрично е посочено, че определението е окончателно и не подлежи на обжалване. Въпреки това И. П. С. е подал частна жалба вх. № 94-И-219/07.11.2025г. срещу това окончателно определение на АС-Пазарджик, тричленен състав, адресирана до Министерство на правосъдието и Върховен административен съд. С разпореждане на председателя на Трето отделение на ВАС по вх.№ 23387 от 10.11.2025г. частната жалба на И. С. срещу Определение № 4784/23.10.2025г., постановено по адм.д. № 1215/2025г. по описа на АС-Пазарджик, тричленен състав е изпратена на постановилия обжалваното определение състав на АС-Пазарджик за администриране при условията на чл.213а, ал.1 от АПК. Именно в производство по чл.213а във вр. с чл.231 от АПК е постановено обжалваното по настоящото дело Определение № 5629/08.12.2025 г., постановено по адм.д. № 1215/2025г. по описа на АС-Пазарджик, тричленен състав, с което административният съд е оставил без разглеждане частна касационна жалба вх. № 11133 от 17.11.2025г., предявена от И. П. С., понастоящем в Затвора – [населено място], срещу Определение № 4784/23.10.2025г., постановено по адм.д. № 1215/2025г. по описа на АС-Пазарджик, тричленен състав. За да стигне до този правен резултат, тричленният състав на АС-Пазарджик е приел,че е сезиран с жалба срещу съдебен акт, постановен в производство по реда на Глава Тринадесета от АПК във вр. с чл.284, ал.1, изречение последно от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/, който съобразно правилото на чл.235, ал.2 от АПК е окончателен и задължителен за по-долния съд, поради което частната жалба срещу него е недопустима. Обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно. Настоящият състав на ВАС споделя изцяло фактическите и правни изводи на АС-Пазарджик, тричленен състав, развити в мотивите на обжалваното определение, не намира за необходимо да ги приповтаря и препраща към тях като мотиви на собствения си съдебен акт в упражняване на правомощията си по чл.221, ал.2, изр. последно във вр. с чл.236 от АПК. Правилен е решаващият извод на АС-Пазарджик за недопустимост на частната жалба поради предявяването й срещу окончателен съдебен акт, постановен след изчерпване на предвидения в закона инстанционен съдебен контрол. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение