Определение № 25 от 18.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 5119/2017 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по „възражение по чл. 270, ал. 2 и ал. 3 ГПК“ вх. № 11129/16.10.2017 г. на М. С. И. от [населено място], представляващо молба за отмяна на влязло в сила решение № 3456 от 27.04.2016 г. по в.гр.д. № 7013/2015 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено в обжалваните части решение от 11.03.2015 г. по гр.д. № 51455/2013 г. на Софийски районен съд. Молителят твърди, че горепосочените решения, както и решение № 19 от 02.03.2017 г. по гр.д. № 4476/2016 г. на ВКС, постановено по приключило производство по отмяна, са нищожни. Поддържа, че порочните съдебни решения се основават на неистинни, нищожни, несъществуващи и противоречащи на закона обстоятелства, факти и писмени доказателства. Не излага конкретни съображения за наличие на някое от основанията за отмяна по чл. 303, ал. 1 ГПК, въпреки дадените с разпореждане от 26.10.2017 г. на Софийския районен съд указания. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 307, ал. 1 ГПК, приема за установено следното: Производството за отмяна е извънреден способ за защита срещу влезли в сила порочни съдебни актове. С оглед на това, същото е самостоятелно извънинстанционно производство и няма процесуална възможност в рамките на това производство и за пръв път от ВКС да бъде разгледан иск за нищожност на съдебни решения. В допълнение, с оглед указанията в т. 10 на Тълкувателно решение по т. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, молба за отмяна, която не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от основанията по смисъла на чл. 303, ал. 1 ГПК, е недопустима. ВКС се произнася с определение, с което я оставя без разглеждане. Ето защо, доколкото от наведените оплаквания в постъпилото „възражение по чл. 270, ал. 2 и ал. 3 ГПК“ с характер на молба за отмяна, както и в последващото уточнение с вх. № 5172350/17.11.2017 г., също озаглавено „възражение“, не може да се изведе надлежно основание по чл. 303, ал. 1 ГПК, същата следва да се остави без разглеждане. Предвид изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение