Определение № 278 от 23.01.2025 г. на ВКС по гр. д. № 159/2025 г.

Производството по делото е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Л. П. П. срещу Определение № 4857/25.10.2024 г. по гр. д. № 3702/2024 г. по описа на ВКС, с което е оставена без разглеждане подадената от него частна жалба срещу Определение № 1171/14.05.2024 г. по ч. гр. д. № 798/2024 г. по описа на Апелативен съд - София в частта му, в която е било потвърдено Определение № 14992/11.12.2023 г. по в. гр. д. № 11237/2023 г. по описа на СГС, I. състав, за прекратяване производството по делото и изпращането му за разглеждане на Софийски окръжен съд на основание чл. 7, ал. 2 от ЗОДОВ, и е прекратено производството по гр. д. № 3702/2024 г. по описа на ВКС. В частната жалба се поддържат доводи за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт с искане за неговата отмяна. В срока за отговор насрещната по частната жалба страна – Софийски градски съд - изразява становище за неоснователност на частната жалба. Претендира присъждане на разноските по производството. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира частната жалба, с която е сезиран за допустима – тя е подадена срещу определение, което прегражда развитие на делото, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и от лице с интерес от обжалване. За да постанови обжалваното в настоящото производство определение, предходният състав на ВКС е констатирал, че депозираната от Л. П. П. частна касационна жалба е имала за предмет неподлежащо на касационно обжалване определение на апелативен съд, произнесъл се по реда на чл. 274, ал. 2, изр.1, предл. 2 от ГПК по частна жалба срещу определение на СГС, постановено като въззивна инстанция в рамките на образувано пред този съд въззивно производство, с което е прекратено производството по делото на основание чл. 7, ал. 2 от ЗОДОВ и същото е изпратено за разглеждане на Софийския окръжен съд. Съдебният състав на ВКС се е позовал на задължителните разяснения в този смисъл, дадени в Тълкувателно решение № 2/2018 от 23.06.2022 г. по тълк. д. № 2/2018 г. на ОСГТК на ВКС. Посочил е, че с обжалваното в производството по гр. д. № 3702/2024 г. по описа на ВКС определение апелативният съд е потвърдил преграждащо развитието на делото определение на СГС като въззивна инстанция, поради което е обосновал извод, че постановеното от САС определение е окончателно. Определението е правилно и следва да бъде потвърдено. При произнасяне по процесуалната допустимост на сезиращата го частна касационна жалба касационният състав правилно е констатирал, че предмет на обжалване е съдебен акт, с който апелативен съд, произнасяйки се по реда на чл. 274, ал. 2, предл. 2 ГПК, е потвърдил преграждащо развитието на производството определение на окръжен съд като въззивна инстанция. Изведен е законосъобразен извод за невъзможност за осъществяване на инстанционен контрол по отношение на определението на апелативния съд, съответстващ изцяло и на задължителните за всички съдилища указания, дадени в цитирания, приложим в случая, акт на нормативно тълкуване. Развитите от жалбоподателя доводи, относими към правилността на атакуваното с частната касационна жалба определение на САС, са извън предмета на настоящото частно производство. Като ирелевантно следва да се прецени и искането за достъп до касация, тъй като производството не е по чл. 274, ал. 3 ГПК и разпоредбата на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК е неприложима. По изложените съображения постановеното определение на ВКС е правилно и следва да се потвърди. С оглед изхода на спора на ответника по частната жалба следва да се присъди сумата от 100 лева – разноски за юрисконсултско възнаграждение. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,